Майкъл Конъли - Плашило

Карвър поклати глава.

— Някои неща не подлежат на обяснение. Някои истории са прекалено мрачни, за да бъдат разказани.

Щракна запалката и понечи да запали цигарата.

— Недей, Карвър! Вътре има невинни хора!

Убиецът дръпна силно, отметна глава и издиша облак дим към тавана. Бях сигурен, че е застанал точно под някой от инфрачервените детектори за дим.

— Агент Уолинг, знам, че се мъчиш да изключиш системата, обаче няма да успееш. Позволих си волността да я пренастроя. Сега само аз мога да я управлявам. И частта, която отвежда въглеродния диоксид от залата една минута след разпръскването му, е демонтирана за ремонт. Исках да съм сигурен, че няма да има грешки. Нито оцелели.

Отново издиша струя дим към тавана. Погледнах към Рейчъл. Пръстите й играеха по клавиатурата, ала тя клатеше глава.

— Не мога да я изключа. Сменил е всички кодове за достъп. Не мога да вляза в…

В контролната зала отекна алармен сигнал. Системата се беше задействала. На всички екрани се появи петсантиметрова червена лента и електронен глас, спокоен, женски, прочете написаните в нея думи.

— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след една минута.

Рейчъл прокара ръце през косата си и безпомощно се вторачи в дисплея. Карвър отново издиша дим към тавана. На лицето му бе изписано ведро примирение.

— Рейчъл! — извика зад него Маури. — Измъкни ни оттук!

Главният технолог хвърли поглед към пленниците си и поклати глава.

— Всичко свърши. Това е краят.

В този момент ме разтърси поредното изреваване на алармата:

— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след четирийсет и пет секунди.

Рейчъл скочи от стола и грабна пистолета си от бюрото.

— Залегни, Джак!

— Недей, Рейчъл, стъклото е бронирано!

— Според него.

Тя се прицели с две ръце и изстреля три бързи куршума в прозореца точно пред себе си. Гърмежите бяха оглушителни. Ала куршумите само се удариха в стъклото и рикошираха в различни посоки.

— Недей, Рейчъл!

— Не се изправяй!

Изстреля още два куршума в стъклената врата и постигна същия отрицателен резултат. Единият от рикоширалите куршуми улучи екрана пред мен и образът на Карвър потъмня.

Рейчъл бавно отпусна оръжието. Сякаш за да подчертае поражението й, предупредителната аларма почна отново:

— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след трийсет секунди.

Погледнах през прозорците в сървърната зала. По тавана минаваше мрежа от черни тръби, които се спускаха по задната стена към редицата червени контейнери с CO2. Системата щеше да се задейства и да погуби трима души, въпреки че в помещението нямаше пожар.

— Трябва да можем да направим нещо, Рейчъл!

— Какво, Джак? Опитах. Не остава нищо!

Стовари пистолета върху бюрото и се строполи на стола. Приближих се, опрях длани на плота и се надвесих над нея.

— Продължавай да опитваш! Трябва да има задна врата към системата. Тези типове винаги предвиждат задна…

Млъкнах и се вторачих в сървърната зала. Беше ми хрумнало нещо. Алармата отново изрева, но този път едва я чух.

— Внимание, системата за потушаване на пожар СМРЗД е активирана. Всички служители да напуснат сървърната зала. Системата за потушаване на пожар СМРЗД ще се задейства след петнайсет секунди.

Карвър го нямаше. Беше минал в пътека между кулите, която не се виждаше от контролната зала. Дали заради детектора за дим, или имаше друга причина?

Погледнах здравия екран пред Рейчъл. Работеше в мултиплексен режим с трийсет и два квадрата, всичките тъмни. Досега не се бях замислял защо Карвър е изключил камерите.

В миг атомите отново се сблъскаха. Всичко си застана на мястото. Не само онова, което виждах пред себе си, но и което бях видял преди — Мазу, който пушеше навън, след като беше влязъл в сървърната зала. Хрумна ми нова идея. Правилната идея.

— Рейчъл…

Този път ревът прозвуча оглушително и продължително. Тя се изправи и впери поглед през стъклото… Системата за разпръскване на CO2 оживяваше. От тръбите по тавана на сървърната зала блъвна бял газ. Прозорците се замъглиха за броени секунди. Разпръскването се придружаваше от високо свистене, което ясно се чуваше през дебелото стъкло.