Майкъл Конъли - Плашило

— Не се безпокой, на никого няма да носиш кафе. Би ли седнала?

Рейчъл се настани срещу мен и аз преместих чашата чисто кафе пред нея. Тя не я докосна. Носеше тъмни очила, но въпреки това виждах моравото петно под лявото й око. Подутината на брадичката й беше изчезнала, а блясъкът за устни скриваше сцепването. Човек трябваше внимателно да се вгледа, за да го забележи. Бях се чудил дали е уместно да се наведа към нея и да я прегърна или целуна, ала деловото й поведение ме накара да се въздържа.

— Добре, Джак, ето ме. Какво правиш тук?

— Мисля, че открих подписа. Искам да кажа, сигурен съм. Макгинис е бил само прикритие. Изкупителна жертва. Вторият убиец е Плашилото. Карвър.

Рейчъл се втренчи в мен. Очите й не разкриваха нищо под очилата. Накрая заговори.

— Значи си скочил на самолета, какъвто си редовен клиент на авиолиниите, за да се появиш тук и да ми кажеш, че човекът, с когото цяла седмица работя рамо до рамо, е убиецът, когото издирвам.

— Точно така.

— Дано си прав, Джак.

— Кой остана в бункера с Карвър?

— Двама агенти от ГИЕУ, Торес и Маури. Но не мисли за тях. Обясни ми какво става.

Опитах се да подготвя сцената за образите, които щях да й покажа на лаптопа.

— Първо започна да ме гризе един въпрос. Какво е целяло твоето похищение?

— След като изгледах част от откритите в бункера видеозаписи, не ми се ще да мисля за това.

— Извинявай, не се изразих правилно. Нямам предвид какво е щяло да се случи с теб. А защо точно теб. Защо да поемат толкова голям риск с теб? Елементарният отговор е, че това е щяло задълго да отвлече вниманието от основното разследване. И това е вярно, но разсейването в най-добрия случай щеше да е временно. Щяха да заприиждат десетки агенти. Съвсем скоро човек нямаше да може да мине покрай знак „стоп“, без феберейците да го спрат. Край на разсейването.

Рейчъл — следваше логиката на обяснението ми — кимна в знак на съгласие.

— Добре, но дали не е имало и друга причина? — продължих аз. — Имаме двама убийци. Учител и ученик. Ученикът се опитва да те отвлече сам. Защо?

— Защото Макгинис е мъртъв — отвърна Рейчъл. — Останал е само ученикът.

— Добре, ако е така, защо изобщо го е направил? Защо е дошъл да те отвлече? Защо не си е плюл на петите? Разбираш ли, просто не се връзва. Поне по начина, по който го приемахме досега. Смятахме, че похищението ти цели отвличане на вниманието. Само че целта е била друга.

— Каква?

— Ами ако Макгинис не е учителят? Ами ако само така е трябвало да изглежда? Ами ако просто е изкупителна жертва и твоето похищение е целяло да отвлече вниманието от истинския учител? Да му помогне да се измъкне.

— Ами доказателствата, които открихме?

— Имаш предвид, че моята книга е лежала на нощното му шкафче, както и шините, и порнографията в дома му? Не ти ли се струва много удобно?

— Тези неща не са били разхвърляни из къщата. Били са скрити и са намерени след продължителен обиск. Но всичко това няма значение. Да, може да са били подхвърлени. По-важен е сървърът с видеозаписите, който открихме в Уестърн Дейта.

— На първо място, ти каза, че Макгинис не може да бъде разпознат на записите. И кой може да твърди, че единствено двамата с Куриър са имали достъп до сървъра? Дали и тези улики не са подхвърлени като нещата в къщата?

Рейчъл не отговори веднага. Виждах, че размишлява. Може още отначало да беше смятала, че уликите срещу Макгинис се откриват прекалено лесно. Ала после поклати глава, сякаш нещата не се връзваха и за нея.

— И пак не е логично, ако твърдиш, че учителят е Карвър. Той не направи опит да избяга. Когато Куриър ме отвличаше, Карвър е бил в бункера с Торес и…

Тя не довърши изречението. Довърших го аз.

— Маури ли? Да, бил е с двама федерални агенти.

Видях, че най-после започва да проумява.

— Щял е да има идеално алиби, защото двама агенти са щели да гарантират за него — накрая произнесе Рейчъл. — Ако бях изчезнала, докато той е с колегите от ГИЕУ, щеше да има алиби и Бюрото почти със сигурност щеше да заключи, че са ме отвлекли Макгинис и Куриър.

Кимнах.

— Това не само е щяло да свали всякакво подозрение от Карвър, но и да му позволи да наблюдава разследването отвътре.

Изчаках я само секунда да отговори. След като не го направи, продължих:

— Помисли. Откъде е знаел Куриър в кой хотел си? Ние казахме на Карвър, когато ни попита по време на обиколката. Спомняш ли си? Той е съобщил на Куриър. Пратил го е.

Тя поклати глава.

— А снощи аз даже казах, че се прибирам в хотела, ще поръчам румсървиз и ще си легна.