Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Нали ще почакаш два дни за разпечатката? — попита патоложката.

Имаше предвид официалния доклад за аутопсията.

— Дадено — отвърна на излизане Бош.

По пътя към криминалния отдел Бош позвъни на Чу и попита за татуировките.

— Още не съм ги превел — отговори детективът от ЗБАБ.

— Какво искаш да кажеш, не ги ли погледна?

— Да, погледнах ги, обаче не мога да ги преведа. Опитвам се да намеря някой, който може да се справи с тях.

— Видях те да разговаряш с госпожа Ли. Превеждаше й.

— Това, че говоря, не означава, че мога да чета, Бош. Има осем хиляди такива йероглифи. Получих образование на английски и говорех на китайски само вкъщи. Никога не съм чел.

— Добре, при вас няма ли някой, който да ми ги преведе? Нали сте звено за борба с азиатския бандитизъм?

— Звено за борба с азиатския бандитизъм. Да, при нас има хора, които могат да преведат йероглифите, но в момента не са тук. Ще ти се обадя веднага, щом получа превода.

— Чудесно. Обади ми се.

Бош затвори. Забавянето го ядоса. Разследването трябваше да се движи като акула. Не биваше да губи инерция, защото това щеше да е фатално. Той си погледна часовника, за да провери колко е в Хонконг, отби до тротоара и прати снимката на татуировките на дъщеря си. Тя щеше да я получи по телефона си веднага, след като видеше пратената по-рано фотография на белия дроб.

Доволен от себе си, Хари отново потегли. Благодарение на дъщеря си ставаше все по-добър в дигиталните комуникации. Тя настояваше да контактуват по всички модерни начини — имейл, есемес, видео. Даже неуспешно се беше опитала да го вкара в някакъв си „Туитър“. На свой ред той държеше да общуват постарому — с устни разговори. И се грижеше телефонните им тарифи да включват роуминг.

След няколко минути стигна до Дирекция на полицията и се качи направо в лабораторията за балистични експертизи на четвъртия етаж, където занесе четирите пликчета на лаборант на име Рос Малоун. Неговата работа се състоеше в анализ на куршуми и гилзи с цел идентифициране на марката и модела огнестрелното оръжие, с което са изстреляни. По-късно, в случай че откриеха оръжие, той щеше да направи балистична експертиза, за да го сравни с куршумите.

Малоун започна с гилзата. Той я извади от пликчето с пинсети, постави я под мощна лупа със светеща рамка и дълго я проучва.

— Деветмилиметров „Кор Бон“ 2 2 Марка пистолетни патрони, произвеждани от „Дакота Амо Инк“. — Б.пр. — накрая съобщи лаборантът. — И пистолетът сигурно е „Глок“.

Бош очакваше потвърждение на калибъра и идентификация на марката на патрона, но не и на оръжието, с което е изстрелян.

— Откъде знаеш?

— Виж сам.

Малоун седеше на табуретка пред лупата, монтирана на подвижна стойка за масата. Той леко я завъртя настрани, така че детективът да погледне над рамото му, държейки задния край на гилзата под увеличителното стъкло. Хари прочете думите „Кор Бон“, отпечатани върху външния ръб на гилзата. В средата имаше вдлъбнатина, оставена от ударника на пистолета.

— Вдлъбнатината е продълговата, почти правоъгълна, виждаш ли я?

— Да.

— Това е „Глок“. Само той оставя такъв правоъгълник, защото ударникът е с правоъгълно напречно сечение. Тъй че ти трябва деветмилиметров „Глок“. Има няколко подходящи модела.

— Добре, това ще ми помогне. Нещо друго?

Лаборантът върна лупата пред себе си и завъртя гилзата под нея.

— Има ясни следи от отражателя и изхвъргача. Мисля, че ако ми донесеш оръжието, ще мога да го свържа с гилзата.

— Веднага щом го открия. Ами куршумите?

Малоун прибра гилзата обратно в найлоновото пликче и един по един извади куршумите, за да ги проучи за кратко под лупата. Накрая отново взе втория и го разгледа. Той поклати глава.

— Няма да свършат работа. Доста са повредени. Гилзата е най-подходяща за сравнение. Както казах, ако ми донесеш оръжието, ще го свържа с нея.

Бош осъзна, че последната постъпка на Джон Ли придобива все по-голямо значение. Чудеше се дали старецът е знаел, че ще се окаже толкова важно.

— Пипал ли си гилзата, Хари? — прекъсна размислите на детектива Малоун.

— Не, но доктор Лаксми от моргата е измила кръвта с вода. Открита е в тялото на жертвата.

— В тялото ли?! Невъзможно! Гилзата няма как да…

— Нямам предвид, че е прострелян с нея. Опитал се да я глътне. Била е в гърлото му.

— Ааа, това е нещо друго.

— Да.

— Лаксми трябва да е била с ръкавици, когато я е намерила.