Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Искаш да кажеш, че има химична реакция.

— Микроскопична. Потта ти се състои от най-различни неща, но главно от натриев хлорид — сол. Той реагира с месинга — разяжда го — и оставя следи. Но ние просто не ги виждаме.

— И електричеството ви позволява да ги видите.

— Точно така. Пускаме електрически ток с напрежение две хиляди и петстотин волта през гилзата, посипваме я с въглероден прах и тогава виждаме отпечатъка. Засега сме провели няколко експеримента. Знам как действа. Методът е изобретен от един англичанин, Бонд.

Бош все повече се обнадеждаваше.

— Тогава защо не го направим?

Соп протегна длани напред в успокоителен жест.

— Стой, чакай малко, Хари. Не можем да го направим просто така.

— Защо? Какво чакате, началникът на полицията да ви пререже лентата ли?

— Не, не става въпрос за това. Такива веществени доказателства и методи още не са представяни в калифорнийски съд. Заедно с прокуратурата работим по процедурата и никой не иска за пръв път да излезе в съда със случай, който не е стопроцентов гол. Трябва да мислим за бъдещето. Първият път, когато използваме този метод, ще създаде прецедент. Ако случаят не е подходящ, ще се издъним и това много ще ни забави.

— Е, може би тъкмо тоя случай е подходящ. Кой го определя?

— Първо Бренеман ще избере случая и после ще го предложи на прокуратурата.

Чък Бренеман ръководеше Сектора по криминалистика. Бош разбираше, че изборът на първия случай може да отнеме седмици, ако не и месеци.

— Виж, нали каза, че експериментирате с тоя метод?

— Да, трябва да сме сигурни, че знаем какво правим.

— Добре тогава, експериментирайте с моята гилза. Вижте какво ще откриете.

— Не можем, Хари. Използваме експериментални патрони в контролирана среда.

— Тери, тоя анализ наистина ми е нужен. Може да се окаже, че няма нищо, но пък може и отпечатъкът на убиеца да е върху гилзата. И ти можеш да го откриеш.

Соп явно осъзна, че я е приклещил човек, който просто няма да се откаже.

— Добре, слушай. Следващата серия експерименти е насрочена чак за идната седмица. Нищо не ти обещавам, но ще се опитам да ти помогна.

— Благодаря, Тери.

Бош попълни формуляра за предаване на веществени доказателства и излезе от лабораторията. Възможността да използва новия научен метод, за да получи отпечатъка на убиеца, го изпълваше с възбуда. Имаше чувството, че Джон Ли сякаш е знаел за електростатичното усилване, и от тази мисъл го побиваха почти електрически тръпки.

Когато слезе от асансьора на петия етаж, той си погледна часовника и видя, че е време да позвъни на дъщеря си. Тя вече вървеше по „Стъбс Роуд“ към „Хепи Вали Академи“. Ако не й се обадеше сега, трябваше да чака, докато свършат училище. Хари спря в коридора пред отдела, извади телефона си и натисна клавиша за бързо избиране. Минаха трийсет секунди, докато сигналът прехвърли океана.

— Тате! Каква е тая снимка на мъртвец?

Той се усмихна.

— Здравей и на теб. Откъде знаеш, че е мъртвец?

— Хм, чакай да си помисля. Баща ми разследва убийства и ми праща боси крака върху стоманена маса. Ами другата снимка? На белия дроб? Отврат!

— Бил е пушач. Реших, че трябва да го видиш.

Оттатък последва мълчание. След това дъщеря му заговори съвсем спокойно. В гласа й вече не можеше да се открие предишното момиченце.

— Аз не пуша, тате.

— Да, ама майка ти ми каза, че миришеш на цигари, след като излизаш с приятели в мола.

— Да, това е вярно, обаче не пуша с тях.

— А с кого пушиш?

— Изобщо не пуша, тате! Големият брат на приятелката ми понякога кисне с нас, за да я наглежда. Не пуша нито аз, нито Хъ.

— Кой е Хъ?

— Приятелката ми, нали ти казвам. Цялото й име е Хъ-Ю — Тя произнесе името с китайски акцент.

— Добре, остави тоя бял дроб, Мади. Щом ми казваш, че не пушиш, ще ти повярвам. Но не ти се обаждам за това, а за татуировката на глезените — можеш ли да я прочетеш?

— Да, отврат. Имам крака на мъртвец в телефона си.

— Е, можеш да изтриеш снимката веднага щом ми кажеш какво означава татуировката. Знам, че учите тия неща в училище.

— Няма да я изтрия. Ще я покажа на приятелите си. Много ще им хареса.

— Не, няма да им я покажеш. Тя е от разследването, което водя, и никой не бива да я вижда. Пратих ти я, защото реших, че можеш бързо да ми преведеш значението на татуировката.

— Искаш да кажеш, че в цялото полицейско управление на Лос Анджелис няма кой да ти я преведе ли? И трябва да се обадиш на дъщеря си в Хонконг за толкова просто нещо?!