Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Да, клубът е в малък мол. Ние сме на отсрещния тротоар. Вътре са, играят карти. Наблюдаваме Чан с бинокъл.

— Добре, слушай сега, идвам при вас. Отдалечете се докато не пристигна. Най-малко на още една пряка.

Отговорът на Чу се забави.

— Няма нужда да се отдалечаваме, Хари. Ако го изпуснем, може да изчезне.

— Слушай, детектив, искам да се отдалечите. Ако изчезне, аз ще съм виновен, не ти. Не бива да рискуваме да забележи полицейско присъствие.

— Ама ние сме на отсрещния тротоар — възрази Чу — на четири улични ленти от него.

— Ти май не ме слушаш, Чу. Щом ти го виждаш, може да те види и той. Отдалечете се, по дяволите. Най-малко на една пряка! И ме чакайте. Ще бъда при вас след няма и половин час.

— Ще е жалко — почти прошепна детективът от ЗБАБ.

— Не ми пука. Трябваше да ми позвъниш още щом си идентифицирал заподозрения. Вместо това ти си присвояваш моето разследване и се налага да те спра, преди да си прецакал всичко.

— Грешиш, Хари. Нали ти се обаждам?

— Да бе, много благодаря. А сега се отдалечете. Ще ти позвъня, когато наближа Монтерей Парк. Как се казва заведението?

Чу помълча, после сърдито отговори:

— Клуб осемдесет и осем. Намира се на „Гарви Авеню“, около четири преки западно от „Гарфилд“. Тръгни по „Десето шосе“ и…

— Знам пътя. Идвам.

Бош затвори, за да сложи край на всякакви спорове. Чу беше предупреден. Ако не се отдалечеше заедно с двамата полицаи от Монтерей Парк, Хари щеше да го даде на Вътрешния отдел.

Бош потегли от дома си след две минути, спусна се по склона и продължи по „Сто и първо шосе“ през Холивуд, после излезе на „Десето“ и се насочи на изток. Нямаше много трафик и щеше да стигне в Монтерей Парк за десетина минути. По пътя позвъни на Игнасио Ферас, обясни му какво става и му предложи да се срещнат в Градчето. Ферас отклони под предлог, че е по-добре поне единият от двамата да е бодър на сутринта. Пък и се бил задълбочил в криминалистичния анализ на финансовите аспекти на случая — опитвал се да определи състоянието на бизнеса на Джон Ли и до каква степен жертвата би могла да е свързана с триадата.

Бош се съгласи и затвори. Очакваше партньорът му да отхвърли поканата. Страхът на младия детектив от улиците ставаше все по-очевиден и това вече започваше да омръзва на Хари. Ферас обаче правеше всичко възможно да си намира работа, която може да се свърши в отдела. Беше се специализирал в попълването на документи, компютърните проверки и финансовите анализи. Често се налагаше Бош да търси други детективи за работа на терен, дори за елементарни задачи като разпит на свидетели. Той бе дал достатъчно време на Ферас да се възстанови, ала вече трябваше да помисли и за жертвите, които не получаваха полагащото им се внимание. Сериозно разследване не се правеше с партньор, който е прикован за бюрото си.

„Гарфилд“ беше една от главните пътни артерии в района и докато пътуваше на юг, той мина покрай търговската част на града. Монтерей Парк спокойно можеше да мине за квартал на Хонконг. Неонът, пъстрите цветове, магазините и езикът на рекламите бяха насочени към китайскоезичното население. Липсваха само небостъргачите. Хонконг бе вертикален град. За разлика от Монтерей Парк.

Той зави наляво по „Гарви“ и извади телефона си, за да позвъни на Чу.

— На „Гарви“ съм. Вие къде сте?

— Малко по-нататък ще видиш един голям супермаркет от южната страна. Ние сме на паркинга. Преди да стигнеш, ще подминеш клуба, който е от северната страна на пътя.

— Ясно.

Бош затвори и продължи да шофира, плъзгайки поглед по неоновите реклами отляво. Скоро видя над входа на малък клуб да сияят червените цифри 88. Нямаше други надписи. Когато Чу беше произнесъл името, Хари не му бе обърнал внимание. Сега разбираше, че това не е адресът на клуба. А пожелание за сполука. От дъщеря си и от многобройните си гостувания в Хонконг знаеше, че в китайската култура осмицата е щастливо число. Символизираше безкрайност — безкраен късмет, любов, пари и изобщо каквото искаш от живота. Членовете на „Смелия нож“ явно се надяваха на двойно повече, поставяйки две осмици над входа на заведението си.

Когато минаваше покрай него, той видя светлина зад прозореца. Щорите бяха леко отворени и около една маса вътре седяха или стояха десетима мъже. Бош продължи нататък и след три преки отби в паркинга на супермаркет „Биг Лау“. В отсрещния край видя служебна „Краун Виктория“, която изглеждаше прекалено нова, за да е на Лосанджелиското полицейско управление. Чу явно пътуваше с форда на полицаите от управлението на Монтерей Парк. Той спря на свободното място до тях.