Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Смяташ ли, че е той, или просто приемаш мнението на Тао?

— Не, разпознаването му е сигурно — настоя Чу. — Той е.

Хари си погледна часовника. Херера вече трябваше да е набрал номера. Започваше да губи търпение.

— Между другото, какъв е планът? — попита Чу.

— Продължаваме да водим следствието, детектив. Ще потвърдим номера, после ще вземем съдебна заповед за подслушване. Ще започнем да го подслушваме и ще научим разни неща. С кого разговаря, какво крои. Може да го чуем да приказва за Ли. А може би няма. Тогава ще го подплашим и ще видим с кого ще се свърже. Ще започнем да стягаме примката. Важното е да не прибързваме и да го направим както трябва. Без да вдигаме много шум.

Чу не отговори. Той продължаваше да наблюдава клуба с бинокъла.

— Я ми кажи, имаш ли им доверие на ония двамата, Тао и Херера? — попита го Бош.

Младият детектив не се поколеба.

— Да. Ти не им ли вярваш?

— Не ги познавам, затова и не им вярвам. Знам само, че ти си си присвоил моето разследване и си раздрънкал всичко из цялото полицейско управление на Монтерей Парк.

— Виж, опитвах се да постигна някакъв напредък и успях. Разпознахме заподозрения.

— Да, разпознахме го и да се надяваме, че нашият заподозрян няма да узнае за това.

Чу отпусна бинокъла и го погледна.

— Според мен си бесен, просто защото не си го направил ти.

— Не, Чу, не ме интересува кой ще го направи, стига да е както трябва. В представите ми за правилно водене на следствие не влиза да свалям картите си пред непознати.

— На никого ли нямаш доверие бе, човек?

— Наблюдавай клуба — строго отвърна Бош.

Китаецът отново вдигна бинокъла пред очите си.

— Вярвам на себе си — заяви Хари.

— Само се чудя дали не е заради мен и Тао. Дали не е това проблемът.

Бош рязко се завъртя към него.

— Не почвай пак с тия глупости, Чу. Не ми пука какво се чудиш. Можеш да си се върнеш в ЗБАБ и да не ми се бъркаш в разследването. Аз не съм те викал…

— Чан току-що вдигна.

Хари погледна към клуба. Стори му се, че вижда мъжа, посочен му като Чан, с телефон до ухото си. После отпусна ръка.

— Затваря — съобщи Чу, — номерът е валиден.

Бош излезе на заден от паркинга и се насочи обратно към супермаркета.

— Все пак не ми е ясно защо се мотаем с някакъв си телефонен номер — каза Чу. — Защо просто не арестуваме онзи тип? Имаме го на запис. Същия ден, по същото време. Ще го използваме, за да пречупим Чан.

— Ами ако не успеем? Ще останем с празни ръце. И прокуратурата ще ни изхвърлят като мокри котета, ако им се явим само с оня запис. Трябва ни повече. Тъкмо на това се опитвам да те науча.

— Нямам нужда от учител, Бош. И смятам, че можем да го пречупим.

— Да бе, върви си вкъщи и продължавай да гледаш телевизия. Защо ще ни казва каквото и да е, по дяволите? На тия типове още отначало им се втълпява да си държат устата затворена, ако ги пипнат. Щом си се издънил, ще си траеш — по-нататък ние ще се погрижим за тебе.

— Нали никога не беше работил по случай, свързан с триада?

— Не съм, обаче някои неща са общовалидни и това е едно от тях. Имаш само една възможност. И не бива да я прецакаш.

— Добре, ще постъпим както искаш. Какво следва сега?

— Ще се върнем на паркинга и ще се отървем от твоите приятели. Оттук нататък поемаме ние. Следствието е наше, не е тяхно.

— Това няма да им хареса.

— Не ми пука дали ще им хареса. Така ще бъде и толкова. Измисли начин да го направиш любезно. Кажи им, че пак ще ги повикаме, когато сме готови да арестуваме нашия човек.

— Аз ли?

— Ти, да. Ти си ги повикал, ти ще ги отпратиш.

— Много ти благодаря, Бош.

— Пак заповядай, Чу. Добре дошъл в разследването на убийства.

Бош, Ферас и Чу седяха от едната страна на заседателната маса срещу лейтенант Гандъл и началника на сектор „Грабежи и убийства“ капитан Боб Додс. Върху полираната повърхност между тях лежаха следствените документи и снимки, включително фотографията на По-Чин Чан от „Форчън Ликърс“.

— Не съм убеден — заяви Додс.

Беше четвъртък сутрин, само шест часа, след като Бош и Чу бяха приключили наблюдението на Чан. Накрая заподозреният бе отишъл в апартамент в Монтерей Парк, очевидно за да пренощува.

— Няма и защо да сте убеден, господин капитан — отвърна Хари, — тъкмо затова искаме да продължим наблюдението и да получим разрешение за подслушване.

— Не съм убеден, че трябва да действаме така, искам да кажа. Хайде, наблюдението — добре. Обаче подслушването изисква прекалено много усилия за такива малко вероятни резултати.