Майкъл Конъли - Деветте дракона

Хари се замисли. Трябваше да реши дали Робърт Ли е в опасност. Ако не го заплашваше нищо, предупреждението можеше да провали цялата операция.

— Не още. Дай да видим какво ще се случи. Ако Чан влезе в магазина, ще го последваме. И при нужда ще се намесим.

— Сигурен ли си, Хари?

— Не, обаче ще го направим така. Гледай да не изпуснеш зеления светофар.

Не прекъснаха връзката. Светофарът в края на надлеза тъкмо светваше зелено. Бош се движеше на четири коли зад Чан, но Чу беше поне на осем. Трафикът се влачеше мудно и Хари не откъсваше очи от светофара. Успя да пресече на жълто, ала Чу щеше да се забави.

— Добре, държа го — каза по телефона той, — не се безпокой.

— Ясно. Ще те настигна след три минути.

Бош затвори. В този момент чу сирена точно зад себе си и зърна в огледалото син буркан.

— Мамка му!

Погледна напред и видя, че Чан продължава на юг по „Сепулвида“. Намираше се на четири преки от „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Хари незабавно отби до тротоара и удари спирачки. Той отвори вратата, изскочи навън и се приближи до спрелия го мотопатрул, протегнал напред служебната си карта.

— Участвам в проследяване! Не мога да спра!

— Разговорите по мобилен телефон в автомобила са забранени.

— Тогава напишете доклад и го пратете на началника ми. Няма да проваля операцията си заради това.

Бош рязко се завъртя и се върна в колата си. Той грубо се вля в трафика и потърси с поглед мустанга на Чан, но не го видя. Следващият светофар светна червено и отново трябваше да спре. Хари удари с длан по волана и се поколеба дали да се обади на Робърт Ли.

Телефонът му иззвъня. Беше Чу.

— В момента пресичам кръстовището. Ти къде си?

— На следващата пряка. Спря ме мотопатрул, защото разговарях по телефона.

— Страхотно! Къде е Чан?

— Някъде напред. Опитвам се да го настигна.

Автомобилите бавно напредваха. Бош не се паникьосваше, защото трафикът беше толкова натоварен, че Чан не можеше да се е отдалечил много. Хари държеше своята лента, защото знаеше, че може да привлече вниманието на заподозрения, ако започне да се престроява и изпреварва.

След две минути стигна до голямото кръстовище на булевардите „Сепулвида“ и „Вентура“. На следващата пряка можеше да различи светлинната реклама на „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Мустангът на Чин го нямаше отпред. Той позвъни на Чу.

— На светофара на „Вентура“ съм и не го виждам. Може вече да е стигнал.

— Аз съм на предишния светофар. Какво ще правим?

— Ще паркирам отпред и ще вляза в магазина. Ти остани навън и потърси колата му. Обади ми се, ако забележиш него или мустанга му.

— Направо при Ли ли ще идеш?

— Ще видим.

Веднага щом светофарът светна зелено, Бош настъпи газта и едва не засече автомобил, пресичащ на червено. Бързо стигна до следващата пряка и зави надясно в паркинга на „Форчън Файн Фудс & Ликър“. Не видя нито колата на Чан, нито свободни места, освен едно, запазено за инвалиди. Той пресече паркинга, влезе в съседната уличка и спря зад кофа за смет със стикер „Не паркирай“. Изскочи навън, прекоси тичешком паркинга и влетя в магазина.

Тъкмо минаваше през автоматичната врата с надпис „Вход“, когато видя Чан да излиза през другата с надпис „Изход“. Бош вдигна длан и прокара пръсти през косата си, за да скрие лицето си с ръка. Детективът продължи напред и извади телефона от джоба си.

Хари се насочи към двете каси, където стояха в очакване на клиенти две жени, различни от предишния път.

— Къде е господин Ли? — без да спира, попита той.

— Отзад — отвърна едната.

— В кабинета си — прибави втората.

Докато крачеше енергично по средната пътека към дъното на магазина, Бош позвъни на Чу.

— Чан току-що излезе през главния вход. Не го изпускай. Аз ще отида при Ли.

— Ясно.

Хари затвори, прибра телефона в джоба си и продължи към офиса на Ли по същия път, по който и предишния ден. Вратата беше затворена. Докато протягаше ръка към бравата, той усети прилива на адреналин във вените си.

Бош отвори вратата, без да чука, и завари Ли и още един азиатец да седят на двете бюра. Внезапната му поява прекъсна разговора им. Ли скочи от мястото си и детективът видя, че младежът е невредим.

— Детектив! — възкликна той. — Тъкмо се канех да ви се обадя! Той беше тук! Онзи човек, когото ми показахте!

— Знам. Следях го. Добре ли сте?

— Само съм уплашен.

— Какво се случи?

Ли се поколеба за миг. Явно търсеше точните думи.

— Седнете и се успокойте — рече Бош, — след това ще ми разкажете. А вие кой сте?