Майкъл Конъли - Деветте дракона

На излизане от магазина Бош се чувстваше обнадежден. Случаят придобиваше нов живот. Той извади телефона си, за да се информира за местонахождението на заподозрения.

— Върнахме се при апартамента му — съобщи Чу, — без да спираме. Мисля, че повече няма да излиза.

— Още е много рано. Даже не се е стъмнило.

— Е, така или иначе, той се прибра вкъщи. И спусна завесите.

— Добре. Идвам натам.

— Нещо против по пътя да ми вземеш един хотдог с тофу, Хари?

— Предстои ни работа и ще ти трябва истинска храна.

Чу се засмя.

— Един на нула за теб.

Бош затвори. Чу явно се беше заразил от неговия оптимизъм.

Чан напусна апартамента си чак в девет сутринта в петък. И носеше нещо, което моментално разсъни Бош.

Голям куфар.

Хари позвъни на Чу, за да се увери, че е буден. Бяха разделили нощното наблюдение на четиричасови смени и се редуваха да спят в колите си. Детективът от ЗБАБ трябваше да спи от четири до осем, но Бош още не го беше чувал.

— Буден ли си? Чан се появи.

— Какво прави? — сънено попита Чу. — Нали трябваше да ми се обадиш в осем?

— Качи куфар в колата си. Бяга. Мисля, че са го предупредили.

— За нас ли?

— Не, да си купи акции от „Майкрософт“. Не се прави на глупак.

— Кой би могъл го предупреди, Хари?

Чан седна зад волана и изкара колата си на заден от паркинга на жилищния блок.

— Точно това е въпросът. Но ако някой знае отговора, това си ти.

— Да не намекваш, че съм предупредил заподозрян в тежко престъпление?!

В гласа му звучеше типичното негодувание на обвинения.

— Не знам какво си направил — отвърна Бош, — обаче ти разтръби с какво се занимаваме из цял Монтерей Парк и сега Бог знае кой може да е предупредил нашия човек. Сигурно е само, че се кани да се чупи.

— Из цял Монтерей Парк ли? Какви си ги измисляш?!

Бош последва мустанга на север, като се движеше на една пряка разстояние от него.

— Онзи ден ми призна, че третият, на който си показал снимката на Чан, го разпознал. Това прави трима души — всички те имат партньори, всички се отчитат пред началството си.

— Е, това може би нямаше да се случи, ако не бяхме отпратили Тао и Херера, все едно им нямаме доверие.

Хари погледна в огледалото за Чу. Опитваше се да не позволи на яда си да го разсее. Точно сега не можеха да си позволят да изпуснат Чан.

— Избързай. Насочваме се към „Десето“. Когато излезе на шосето, ще се сменим и ти ще го поемеш.

— Ясно.

В гласа на по-младия детектив все още се долавяше гняв. Бош не го интересуваше. Ако бяха предупредили заподозрения за следствието, Хари щеше да открие виновника и да го съсипе, даже да се окажеше Чу.

Чан зави на запад по „Десето шосе“ и Чу скоро изпревари Бош, за да продължи проследяването. Хари се обърна към него и видя, че му показва среден пръст.

Бош се престрои в друга лента, изостана и позвъни на лейтенант Гандъл.

— Какво става, Хари?

— Имаме проблеми.

— Казвай.

— Първо, сутринта нашият човек качи куфар в багажника си и сега пътува към летището по „Десето шосе“.

— Мамка му, какво друго?

— Май са го предупредили да се скрие.

— А може да са му казали да напусне града, след като е очистил Ли. Недей да ловиш риба в мътна вода, Хари. Поне докато не си сигурен.

Бош се ядоса, че собственият му шеф не го поддържа, но можеше да го преживее. Ако бяха предупредили Чан и някъде в следствието беше проникнал ракът на корупцията, Хари щеше да го открие. Не се съмняваше в това. За момента обаче трябваше да се съсредоточи върху заподозрения.

— Да го арестуваме ли? — попита той.

— Убеден ли си, че ще се качи на самолета? Може да прави доставка или нещо подобно. Колко е голям куфарът?

— Голям е. Човек взима толкова голям куфар, когато няма намерение да се връща.

Гандъл въздъхна — поднасяха му поредната дилема и трябваше да вземе решение.

— Добре, ще поговоря с някои хора и ще ти се обадя.

Това най-вероятно щеше да е капитан Додс, а може би и някой от окръжната прокуратура.

— Има и добра новина, лейтенант — каза Бош.

— Да не повярваш! — възкликна Гандъл. — Каква е тя?

— Вчера следобед проследихме Чан до другия магазин. Оня в Долината, който се управлява от сина на жертвата. Изнудвал момчето, казал му, че трябва да започне да плаща, след като старецът му вече го няма.

— Страхотно! Защо не ми каза?

— Току-що го направих.

— Това вече ни дава основание за арест.

— За арест да, но сигурно не и за повдигане на обвинение. Момчето не иска да свидетелства. Ще трябва да даде показания, а не знам дали ще се съгласи. Пък и обвинението няма да е в убийство. Каквото всъщност ни трябва.