Майкъл Конъли - Деветте дракона

Чу кимна.

— „Точно по пладне“, Хари. Имаше такъв филм. Уестърн.

— Не съм го гледал.

Бош погледна покрай дългата редица паркирани автомобили и видя, че към тях се приближава патрулка. Той махна с ръка.

После извади телефона си, за да провери есемеса. Дисплеят показваше, че е получил видеоклип от дъщеря си.

Щеше да го види по-късно. В Хонконг беше нощ и Миди трябваше да си е легнала. Сигурно не можеше да заспи и го чакаше да отговори, ала на него му предстоеше работа. Хари прибра джиесема си в момента, в който патрулката спря пред тях.

— Аз ще отида с Чан — съобщи на детектива от ЗБАБ — ако случайно реши да каже нещо.

— Ами твоята кола?

— Ще я прибера по-късно.

— Може би е по-добре аз да отида с него.

Хари го погледна. Знаеше, че колегата му е прав, защото говореше и двата езика и беше китаец. Това обаче щеше да означава частично да му отстъпи контрола върху следствието.

Щеше да означава и че му гласува доверие — само час след като обвинително е насочил показалец към него.

— Добре — накрая се съгласи той. — Върви с тях.

Чу кимна, явно разбрал значението на това решение.

— Само че минете по обиколния път — продължи Бош, — патрулните сигурно са от Пасифик. Първо се отбийте в участъка и ми се обади. Аз ще ти кажа, че планът се променя и ще го регистрираме в Дирекцията. Това би трябвало да удължи пътуването с около час.

— Ясно. Ще успеем.

— Искаш ли да докарам колата ти? Няма проблем да оставя своята тук.

— Не, не се безпокой, Хари. Ще оставя моята и по-късно ще я взема. И без това музиката ми няма да ти хареса.

— Нещо като музикален хотдог с тофу, а?

— За теб сигурно, да.

— Добре тогава, ще взема своята.

Бош инструктира двамата патрулни полицаи да качат Чан на задната седалка и да натоварят куфара му в багажника. После се обърна вече по-сериозно към Чу.

— Ще натоваря Ферас да организира получаването на заповедите за обиск. Всяко негово признание ще ни помогне с основанието за арест. Отговорът, че щял да се качи на самолета, всъщност е признание, че е щял да избяга. Опитай се да го накараш пак да се изпусне така, докато пътувате в патрулката.

— Но той вече заяви, че иска адвокат!

— Просто го заговори. Да не прилича на разпит. Помъчи се да узнаеш за къде е щял да лети. Това ще помогне на Игнасио. И не забравяй — разтакавай максимално нещата. Минете по по-красивия път, не по по-краткия.

— Ясно. Знам си работата.

Добре, аз ще изчакам автовоза. Ако стигнеш в Дирекцията преди мен, просто вкарай Чан в някоя от стаите за разпит и го остави да се пържи. Гледай да изключиш и видеокамерата — Игнасио ще ти покаже как. Не се знае — понякога, след като ги оставиш сами около час, тия типове се изповядват на стените.

— Разбрано.

— Успех.

Чу се вмъкна на задната седалка до Чан и затвори вратата. Бош удари с длан по покрива и проследи с поглед отдалечаващата се патрулна кола.

След като изчака автовоза, Бош, без да бърза, се отби да си вземе хамбургер от „Ин-ен-аут Бъргър“ край летището и се върна в отдела чак към един часа. Завари Игнасио Ферас да работи на компютъра си.

— Докъде стигнахме? — попита той.

— Почти свърших с формулярите за разрешението за обиск.

— Какво искаме?

— Обиск на куфара и колата и проверка на телефона. Предполагам, че колата е в гаража, нали?

— Току-що я докараха. Ами за апартамента му?

— Свързах се с консултантка от прокуратурата и й обясних какво ще правим. Тя ме посъветва да разделим искането на две части — първо за тия три обекти и да се надяваме, че ще намерим нещо, което ще ни даде основание да поискаме обиск и на апартамента. Според нея в момента щяло да е пресилено да включваме и жилището му.

— Добре, имаме ли съдия?

— Да, позвъних на секретарката на съдия Шампейн. Ще ме приеме веднага щом сме готови.

Ферас явно беше задвижил нещата.

— Звучи добре. Къде е Чу?

— Последно наблюдаваше нашия човек от видеозалата.

Преди да отиде при Чу, Бош влезе в своята кабина, хвърли ключовете си върху бюрото и видя, че детективът от ЗБАБ е оставил там тежкия куфар на Чан. Върху бюрото лежаха найлонови торбички с другите вещи на задържания — портфейл, паспорт, пачка банкноти, прихванати с щипка, ключове, джиесем и бордова карта, която явно беше разпечатал вкъщи.

Хари я прочете през найлона и установи, че Чан е имал билет до Сиатъл с „Аляска Еърлайнс“. Това го изненада, защото очакваше, че заподозреният е щял да пътува за Китай. Полетът до Сиатъл нямаше да мине за доказателство, че Чан се е опитвал да напусне страната, за да избегне съдебно преследване.