Майкъл Конъли - Деветте дракона

Бош си погледна часовника. Трябваха им още петдесетина минути, преди да позволят на Чан да се обади на адвоката си. Регистрацията включваше попълване на документи, взимане на отпечатъци и отвеждане на заподозрения в ареста, където щеше да му бъде осигурен достъп до телефон.

— Добре, можем да започваме процедурата. Само че няма да бързаме. Чу, влез при него и попълни формуляра. Ако извадим късмет, той няма да окаже съдействие и това ще отнеме още повече време.

Детективът от ЗБАБ кимна.

— Ясно.

— Ще го вкараме в ареста най-рано в два.

— Добре.

Чу се промъкна между лейтенанта и Бош и излезе от видеозалата. Гандъл понечи да го последва, но Хари потупа шефа си по рамото и му даде знак да остане. После изчака вратата да се затвори.

— Току-що ме заплашиха по телефона. Предупредиха ме да се откажа.

— От какво да се откажеш?

— От разследването. От Чан. От всичко.

— Откъде знаеш, че заплахата изобщо се е отнасяла за тоя случай?

— Оня, който ми се обади, говореше с азиатски акцент и спомена името на Чан. Каза, че Чан не бил сам, че трябвало да се откажа, иначе щяло да има последици.

— Опита ли се да проследиш номера? Смяташ ли, че е сериозно?

— С проследяването само щях да си изгубя времето. А що се отнася до заплахата, нека опитат. Аз ще ги чакам. Обаче въпросът е откъде знаят.

— Какво откъде знаят?

— Че сме задържали Чан. Арестуваме го и само след два часа някое от шибаните му приятелчета от триадата ми се обажда да ме заплашва. Някъде изтича информация, лейтенант. Първо предупреждават Чан, сега пък знаят, че сме го пипнали. Някой донася на…

— Чакай, чакай — това не е сигурно, Хари. Може да има друго обяснение.

— Нима? Тогава откъде знаят, че сме арестували Чан?

— Може да има много причини, Хари. Той е имал мобилен. Може да е трябвало да се обади от летището. Може да е всичко.

Бош поклати глава. Инстинктът му подсказваше обратното. Някъде изтичаше информация. Гандъл отвори вратата. Този разговор не му харесваше и бързаше да си тръгне. Но преди да излезе, той отново се обърна към детектива.

— По-добре внимавай. Докато не си сигурен в такова нещо, бъди много предпазлив.

Лейтенантът затвори вратата след себе си и остави Бош сам. Хари погледна монитора и видя, че Чу е влязъл в стаята за разпити. В момента седеше срещу Чан с химикалка и клипборд, готов да попълни формуляра за арест.

— Трябва да ви задам няколко въпроса, господин Чан.

Задържаният не отговори и не показа нито с очи, нито с жест, че изобщо го е чул.

Чу преведе думите си на китайски, ала Чан остана ням и неподвижен. Това не изненада Бош. Той излезе от видеозалата и се върна в отдела, все още неспокоен и ядосан от телефонната заплаха и очевидната незаинтересованост на Гандъл както от самата заплаха, така и от предизвикалото я изтичане на информация.

Ферас го нямаше на бюрото му и Хари предположи, че вече е отишъл при съдия Шампейн с искането на разрешение за обиск.

Всичко зависеше от това разрешение. Бяха задържали Чан за опит за изнудване на Робърт Ли — ако младежът се съгласеше да подаде жалба и да свидетелства, — но това изобщо не им помагаше за обвинението в убийство. Бош се надяваше нещата да се навържат. Първата заповед за обиск щеше да им даде улики, с които да подкрепят искане на разрешение за други обиски, а те на свой ред щяха да доведат до голямата награда — оръжието на убийството, скрито някъде в апартамента или работното място на Чан.

Той седна на бюрото си и понечи да се обади на Игнасио, за да види дали съдията е подписала заповедта, но знаеше, че още е рано и Ферас ще му позвъни веднага щом получи разрешението. Хари разтърка очите си с длани. Цялото следствие беше спряло до подписа на Шампейн. Можеше само да чака.

После обаче си спомни, че не е изгледал видеоклипа, получен от дъщеря му. Знаеше, че Мади вече отдавна спи — в Хонконг минаваше четири сутринта. Освен ако тя не гостуваше с преспиване при приятелки и в такъв случай щеше да бодърства цяла нощ, но пък тогава нямаше да й се приказва с баща й.

Той извади мобилния си телефон и го отвори. Все още свикваше с всичките му техно джаджи. В последния ден от неотдавнашното гостуване на дъщеря му в Лос Анджелис бяха отишли в магазина за апарати и тя беше избрала за двамата модел, който да им позволи да общуват по всевъзможни начини. Бош не го използваше често за електронна поща, ала знаеше как да отваря трийсетсекундните клипове, които Мади обичаше да му праща. Той ги пазеше и често ги гледаше.