Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Е, поне няма да позволим на нашия човек да се качи на самолета.

Бош кимна. В главата му започваше да се оформя план.

— Днес е петък. Ако го задържим и го вкараме в ареста максимално късно, изслушването в съда ще е чак в понеделник следобед. Това ще ни даде най-малко седемдесет и два часа, за да съберем улики.

— И изнудването ще остане като резервно обвинение.

— Точно така.

В този момент телефонът му иззвъня. Той предположи, че е Чу, и помоли Гандъл да му се обади веднага щом обсъди сценария с отговорните лица.

После прие втория разговор, без да погледне дисплея.

— Да?

— Хари?

Беше жена. Гласът му звучеше познато, но не успя да се сети веднага кой е.

— Да, кой се обажда?

— Тери Соп.

— А, здрасти, мислех, че ме търси партньорът ми. Какво има?

— Само исках да ти съобщя, че вчера ги убедих да използват твоята гилза в експериментите с електростатичното усилване. Ще видим дали ще успеем да получим отпечатък.

— Обичам те, Тери! Днес ли ще ми дадеш резултата?

— Не, ще продължим чак идната седмица. Навярно във вторник.

На Бош не му беше удобно да иска услуга, след като току-що са му направили такава, ала нямаше избор.

— Тери, няма ли някаква възможност да стане в понеделник сутрин?

— В понеделник ли? Едва ли ще стигнем до самата процедура преди…

— Проблемът е, че може би днес ще задържим заподозрения. Изглежда се опитва да напусне страната и сигурно ще се наложи да го арестуваме. Това означава, че имаме време до понеделник, за да му предявим обвинение, Тери. Ще ни трябва всичко, което успеем да намерим.

Тя се поколеба, преди да отговори.

— Ще гледам да направя нещо. Междувременно, ако го арестувате, донеси ми отпечатъците му, за да мога да ги сравня веднага щом получа резултата от гилзата. Ако изобщо има резултат.

— Дадено, Тери. Страшно много ти благодаря.

Хари затвори и впери поглед в шосето пред себе си.

Не видя нито колата на Чу, червена мазда „Миата“, нито сребристия мустанг на Чан, и разбра, че са се отдалечили много. Той натисна клавиша за бързо набиране и се свърза с детектива от ЗБАБ.

— Къде си?

— Движим се на юг по „Четиристотин и пето“. Насочва се към летището.

Бош още беше на „Десето шосе“. В далечината напред видя изхода за „Четиристотин и пето“.

— Добре, ще ви настигна.

— Какво става?

— Обадих се на Гандъл и той в момента се консултира дали да задържим Чан.

— Не можем да го изпуснем!

— И аз така му казах. Ще видим обаче какво ще решат те.

— Искаш ли да се обърна към моя шеф?

Хари за малко да му отговори, че не желае да включва в играта още един началник, след като някъде по тръбата най-вероятно има теч.

— Чакай първо да видим какво ще реши Гандъл — вместо това дипломатично отвърна той.

— Съгласен.

Бош затвори и се запровира из трафика в опит да навакса изоставането си. Когато минаваше по надлеза за „Четиристотин и пето шосе“, видя колите на Чу и Чан на около осемстотин метра напред. Бяха попаднали в задръстване, предизвикано от сливането на лентите.

След като още два пъти си предадоха щафетата, Бош и Чу проследиха Чан до изхода за летището на „Сенчъри Булевард“. Ставаше ясно, че се готви да напусне града и ще се наложи да му попречат. Хари се обади на Гандъл и го включиха на изчакване.

Лейтенантът отговори след две безкрайни минути.

— Какво става при вас, Хари?

— Той е на „Сенчъри Булевард“, на четири преки от летището.

— Още не съм разговарял с никого.

— Предлагам да го задържим. Ще го арестуваме за убийство и в най-лошия случай поне ще го обвиним в изнудване. Ще го пуснат под гаранция, но съдията ще му забрани да пътува, особено след днешния му опит да се качи на самолета.

— Ти решаваш, Хари. Аз ще те подкрепя.

Което означаваше, че все пак Бош ще понесе отговорността, ако в понеделник всичко отиде по дяволите и Чан бъде освободен от затвора, за да напусне Лос Анджелис и никога да не се завърне.

— Благодаря, лейтенант. Ще те държа в течение.

Секунди след като затвори, Чан зави надясно и влезе в паркинга за дългосрочен престой, от който тръгваха маршрутки за всички терминали. Както очакваше, Чу му се обади.

— Дотук сме. Какво ще правим?

— Ще го задържим. Ще изчакаме да паркира и да извади куфара си от багажника. После ще го закараме в града и ще вземем съдебна заповед, за да претърсим куфара му.

— Къде ще го арестуваме?

— Аз си оставям колата на тоя паркинг, когато пътувам за Хонконг. Това са безкрайни редици от места за паркиране и спирки, от които тръгват маршрутките за терминалите. Ще паркираме там и ще се държим като пътници. Ще го задържим на спирката.