Майкъл Конъли - Деветте дракона

Бош разбираше всичко. Додс имаше отлична репутация като детектив, но сега беше администратор — толкова далече от детективската работа в сектора, колкото хюстънски петролен бос от нефтена сонда. Боравеше с лични номера и бюджети. Трябваше да намира начини да постига повече с по-малко средства и да не допуска снижаване в статистиката за извършените арести и разкритите престъпления. Това го правеше реалист, а реалността се изразяваше във високата стойност на електронното подслушване. Не само, че внимателното попълване на искането на съдебна заповед — документ от над петдесет страници — се равняваше на двуцифрено число човекочасове, но след издаването на разрешение трябваше да се отдели специално помещение с детектив, денонощно следящ линията. Подслушването на един номер често водеше до необходимост от подслушване на други, а според закона всяка линия се следеше от отделен служител. Такава операция гълташе извънредно работно време като ламя. Поради сериозното орязване на бюджета на „Грабежи и убийства“ за извънреден труд в резултат на икономическите ограничения, наложени на управлението, Додс нямаше желание да отдели част от него за разследване на убийството на продавач в магазин за спиртни напитки в южен Лос Анджелис. Предпочиташе да го пести за черни дни — за случай, привличащ голямо медийно внимание.

Естествено, капитанът нямаше да го каже, ала и Бош, и всички останали в заседателната зала знаеха, че тъкмо това е причината Додс да не е убеден. Нямаше нищо общо с подробностите от делото.

Хари направи последен опит да го убеди.

— Това е върхът на айсберга, господин капитан. Тук не става въпрос само за убийство в магазин за алкохол. В хода на следствието можем да унищожим цяла триада.

— В хода на следствието ли? Аз се пенсионирам след година и седем месеца, Бош. Такива неща могат да продължат цяла вечност.

Хари сви рамене.

— Можем да се обърнем към ФБР, да направим съвместно разследване. Те винаги са готови да се заемат с международен случай и имат пари за подслушване и проследяване.

— Само че ще трябва да си поделим всичко — намеси се Гандъл. Имаше предвид лаврите от успеха. Репортажите във вестниците, пресконференциите, всичко.

— Тази идея не ми допада — рече Додс, вдигайки снимката на По-Чин Чан.

Хари хвърли последния си коз.

— Ами ако го направим без заплащане за извънреден труд?

Капитанът държеше химикалка в ръка. Сигурно му напомняше за поста му — за това, че подписва всички решения. Додс я завъртя между пръстите си, обмисляйки неочаквания въпрос, но скоро поклати глава.

— Знаеш, че не мога да го искам от вас. Даже не бива да знам за такова нещо.

Наистина, толкова много пъти бяха съдили управлението за нарушения на трудовото законодателство, че никой от администрацията нямаше да даде и мълчаливо съгласие детективи да работят извънредно.

Накрая раздразнението на Бош от бюджета и бюрокрацията надделя.

— Тогава какво да правим? Да арестуваме Чан ли? Всички знаем, че няма да каже и дума и следствието ще приключи с това.

Капитанът продължаваше да върти химикалката си в ръка.

— Алтернативата ти е известна, Бош. Водиш разследването, докато изскочи нещо. Работиш със свидетелите. С веществените доказателства. Винаги има връзка. Петнайсет години съм вършил същото като тебе и винаги има нещо, знаеш. Открий го. Ясно ти е и че подслушването едва ли ще даде резултати. Винаги си струва да заложиш на теренната работа. Това е. Нещо друго?

Хари усети, че лицето му се зачервява. Капитанът го отпращаше. Но най-много го измъчваше мисълта, че Додс всъщност е прав.

— Благодаря, господин капитан — кратко отвърна Бош и стана от стола си.

Детективите оставиха капитана и лейтенанта в заседателната зала и се събраха при бюрото на Бош. Хари хвърли на плота химикалката, която носеше.

— Голям задник е тоя тип — изсумтя Чу.

— Той е прав — възрази Бош, — и тъкмо затова е на тоя пост.

— Тогава какво ще правим?

— Ще продължим работата по Чан. Не ми пука за извънредния труд. Капитанът няма да знае и затова няма да има проблеми. Ще наблюдаваме Чан и ще го чакаме да сбърка някъде. Независимо колко време ще отнеме. Ще ми стане хоби, ако се наложи.

Той погледна другите двама, очаквайки да откажат да участват в проследяване, което най-вероятно щеше да излезе извън рамките на осемчасовия работен ден.

За негова изненада Чу кимна.

— Аз вече разговарях с моя лейтенант. Придаден съм към следствения екип. Мога да се включа. — Хари също кимна и в първия момент си помисли, че е сгрешил, отнасяйки се с такава подозрителност към него. После обаче реши, че тя не е лишена от основание: желанието на детектива от ЗБАБ да продължи работата по случая може да е просто начин да остане в играта и да наблюдава Бош.