Майкъл Конъли - Деветте дракона

Всички си свалиха прозорците и детективът от ЗАБА ги представи един на друг от задната седалка. Херера седеше зад волана, до него беше Тао. Двамата полицаи нямаха и трийсет години, но това трябваше да се очаква. Малките управления в градчетата около Лос Анджелис бяха нещо като хранилки за Лосанджелиското полицейско управление. Ченгетата постъпваха там съвсем млади, натрупваха няколко години опит и кандидатстваха в ЛАПУ или Лосанджелиското окръжно шерифско управление, където полицейската служба се смяташе за по-престижна и интересна, а допълнителният опит им осигуряваше предимство.

Бош се обърна към Тао.

— Вие ли разпознахте Чан?

— Да — потвърди полицаят. — Преди шест месеца го спрях за случайна проверка и си го спомних, когато Дейви се появи със снимката.

— Къде го спряхте?

Докато Тао обясняваше, партньорът му продължаваше да наблюдава Клуб 88 от другата страна на улицата. От време на време вдигаше бинокъла си, за да огледа по-внимателно излизащите или влизащи хора.

— Натъкнах се на него в промишления квартал към края на „Гарви“. Беше късно и той шофираше ван. Като че ли се беше загубил. Позволи ни да погледнем във вана и вътре нямаше нищо, обаче според мен отиваше да прибере някаква стока. През ония складове минават огромни количества ментета. Човек лесно може да се изгуби, защото складовете са много и всички си приличат. Та както и да е, ванът не беше негов. Оказа се регистриран на името на Винсънт Цин от Саут Пасадина, който ни е добре известен като член на „Смелия нож“. Изобщо познато лице. Има автокъща в Монтерей Парк и Чан работи при него.

Бош разбираше какво се е случило. Тао беше спрял вана, но без вероятна причина за обиск или арест, трябваше да разчита на доброволно съдействие от страна на Чан. Бяха попълнили формуляр за полеви разпит и с разрешението на шофьора бяха проверили каросерията.

— И какво, той просто така си призна, че е от триадата „Смелия нож“, а?

— Не — възмутено отвърна Тао. — Забелязахме татуировката и видяхме кой е собственик на колата. И направихме връзката, детектив.

— Добре. Той имаше ли шофьорска книжка?

— Да. Само че тая вечер проверихме адреса му. Не е актуален. Чан се е преместил.

Бош рязко погледна Чу. Това означаваше, че ако посоченият в шофьорската книжка на Чан адрес е бил верен, те сигурно вече са щели да осъществят контакт със заподозрения без участието на водещия следовател.

Детективът от ЗБАБ извърна очи. Бош се опита да запази спокойствие. Ако се развикаше, щеше да се лиши от съдействието им, в резултат на което щеше да пострада разследването. Не можеше да допусне това да се случи.

— Носите ли формуляра за полеви разпит? — попита Тао той.

Полицаят му го подаде през прозореца. Хари включи лампичката над огледалото и прочете информацията за По-Чин Чан. Вече му бяха съобщили повечето подробности. Тао обаче се беше отнесъл изключително съвестно към работата си. Във формуляра бе записан мобилен номер. Това можеше да се окаже повратен момент в случая.

— Номерът валиден ли е?

— Нямам представа дали е валиден в момента — тия типове постоянно си сменят телефоните. Но тогава беше. Набрах го, за да се уверя, че не ме будалка.

— Добре, трябва да го проверим.

— Нима просто ще му се обадите да го питате как е?

— Не, вие ще се обадите. Блокирайте изписването на вашия номер и след пет минути му позвънете. Ако отговори, кажете, че е грешка. Дайте ми бинокъла, а ти, Дейви , ела с мен.

— Чакайте малко — спря го Тао, — защо ни е тая работа с телефона?

— Ако номерът още е валиден, може да поискаме заповед за подслушване. Дайте ми бинокъла. Ще му се обадите, докато аз го наблюдавам. Така ще проверим, разбирате ли?

— Естествено.

Бош му върна формуляра и взе бинокъла. Чу слезе от техния форд, заобиколи до колата на Хари и се качи.

Бош потегли по „Гарви Авеню“ и се насочи към „Клуб 88“. В движение оглеждаше улицата за подходящо място за наблюдение.

— Къде бяхте паркирали преди?

— Ей там отляво.

Чу посочи един паркинг и Бош отби в него, направи обратен завой и спря срещу клуба, като угаси фаровете.

— Вземи бинокъла и виж дали ще вдигне телефона — инструктира младия детектив той.

Докато Чу изпълняваше нареждането, Хари провери дали някой в клуба не гледа през прозореца в тяхната посока.

— Кой от всички е Чан?

— Онзи в левия край, до мъжа с шапката.

Бош можеше да различи силуета му, но беше прекалено далече, за да разпознае в него човека на записа от „Форчън Ликърс“.