Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Точно така. Защо, Рос?

— Ами, мислех си нещо. Преди около месец получихме една листовка от „Пръстови отпечатъци“. Готвели се да въвеждат някакъв нов и супермодерен електро и така нататък метод за сваляне на отпечатъци от месингови гилзи и търсели образци. Нали разбираш, с които да можем да излезем в съда.

Бош го зяпна. Никога през детективския си стаж не беше чувал за сваляне на пръстови отпечатъци от изстреляни гилзи. Отпечатъците се образуваха от кожна мазнина. Те изгаряха в милисекундата на експлозията в затвора.

— Рос, сигурен ли си, че става дума за изстреляни гилзи?

— Да, така пишеше. Тери Соп е лаборантката, която се занимава с това. Защо не се отбиеш при нея?

— Само ми върни гилзата и веднага отивам.

Петнайсет минути по-късно Бош беше при Тери Соп в лаборатория по дактилоскопия. Старшата лаборантка работеше в полицията почти толкова отдавна, колкото и Хари. Двамата се разбираха добре, ала той все пак смяташе, че трябва да я подтикне тя сама да му предложи помощта си.

— Какъв е случаят, Хари?

Винаги го посрещаше с тези думи.

— Случаят е следният. Вчера започнах разследване в южен Лос Анджелис и днес намерихме гилза от пистолета на убиеца.

Той вдигна в ръката си найлоновата торбичка с гилзата. Соп я взе и я разгледа с присвити очи.

— Изстреляна ли е?

— Да. Знам, че вероятността е малка, обаче се надявах върху нея да има отпечатък. В момента разследването ми буксува.

— Дай да видим. По принцип би трябвало да си изчакаш реда, но като имаме предвид, че двамата сме преживели петима началници на полицията…

— Тъкмо затова идвам при теб, Тери.

Соп седна на работната си маса и също като Малоун, извади гилзата от пликчето с помощта на пинсета. След като я постави под цианоакрилатна пара, тя я облъчи с ултравиолетова светлина. Бош наблюдаваше над рамото й и видя резултата още преди лаборантката да го обяви.

— Имаш едно петно ей тук. Като че ли някой я е пипал, след като е била изстреляна. И това е всичко.

— Мамка му.

Детективът предполагаше, че петното най-вероятно е оставено от ръката на Джон Ли.

— Съжалявам, Хари.

Обзе го униние. Знаеше, че няма голяма вероятност, даже никаква, ала се надяваше Соп да усети колко много разчита на пръстов отпечатък той.

Лаборантката върна гилзата в найлоновото пликче.

— Ходи ли в балистиката?

— Да, тъкмо оттам идвам.

Тя кимна. Бош виждаше, че се е замислила за нещо.

— Разкажи ми за случая, Хари. Дай ми параметрите.

Бош обобщи случая, но пропусна да спомене за заподозрения, когото бяха открили във видеозаписа. Представи нещата така, сякаш разследването е почти безнадеждно. Никакви веществени доказателства и заподозрени, никакви мотиви, освен обикновен грабеж. Нищичко. Абсолютно нищо.

— Хм, все пак бихме могли да опитаме едно нещо — накрая каза Соп.

— Какво?

— До края на месеца ще разпространим съобщение на това. Готвим се за въвеждане на електростатично усилване. Твоят случай може да се окаже подходящо начало.

— Какво е това „електростатично усилване“, по дяволите?

Соп се усмихна като дете, на което са му останали бонбони, след като всички други са изяли своите.

— Този метод е разработен от Нортхамптъншърската полиция в Англия и позволява сваляне на пръстови отпечатъци от месингови повърхности като гилзи с помощта на електричество.

Бош се огледа наоколо, откри свободна табуретка при една от съседните маси, домъкна я и седна.

— Как действа?

— Ами, процесът е следният. Когато зареждаш патрони в револвер или пълнител на автоматичен пистолет, повтаряш едни и същи действия. Хващаш всеки патрон с пръсти и го пъхаш вътре. Прилагаш натиск. На пръв поглед има идеални условия за оставяне на отпечатъци, нали така?

— Докато не произведеш изстрел.

— Точно така. Пръстовият отпечатък по същество представлява остатъци от потта, която се образува в междупапиларните ти бразди. Проблемът е, че когато бъде произведен изстрел и оръжието изхвърли гилзата, отпечатъкът обикновено изчезва при експлозията. Рядко се случва да свалиш отпечатък от изстреляна гилза, освен ако той не принадлежи на човека, който я е вдигнал от земята.

— Всичко това ми е известно — рече Бош. — Кажи ми нещо, което не знам.

— Добре де, добре. Виж сега, този метод действа най-добре, ако с оръжието не е стреляно непосредствено след зареждането. С други думи, за да може методът да даде резултати, патронът трябва да е бил зареден в пистолета, но да е останал там поне няколко дни. Колкото повече, толкова по-добре. Защото така потта от отпечатъците реагира с месинга. Разбираш ли?