Майкъл Конъли - Деветте дракона

Обземаше го все по-силна възбуда. Гилзата представляваше важно веществено доказателство, ала още по-голямо значение имаше фактът, че убиецът е допуснал грешка. Трябваше колкото може по-скоро да занесе новите находки в балистиката.

— Добре, докторе, нещо друго?

— Може би е по-добре да видиш нещо още сега, отколкото да чакаш снимките. Помогни ми да го преобърнем.

Двамата отидоха при масата за аутопсии и внимателно претърколиха трупа настрани. Вкочаняването беше напълно изчезнало и процедурата не ги затрудни. Лаксми посочи глезените. Бош се наведе към тях и видя, че отзад на ходилата са татуирани миниатюрни китайски йероглифи. На единия крак бяха два, а на другия — три, разположени от двете страни на ахилесовото сухожилие.

— Снима ли ги?

— Да, ще приложа снимките към доклада.

— Може ли някой тук да ги преведе?

— Едва ли. Доктор Мин сигурно може, обаче тази седмица е в отпуска.

— Добре, дай да го смъкнем малко надолу, за да провеся краката през ръба на масата и да ги снимам.

Тя му помогна да плъзнат трупа по масата. Ходилата увиснаха надолу и Бош нагласи глезените един до друг, така че йероглифите да бъдат в един ред. Той бръкна под престилката си и извади мобилния си телефон, включи го на камера и направи две снимки.

— Готово.

Хари прибра телефона си и двамата върнаха тялото в предишното положение.

Той си свали ръкавиците и ги хвърли в кошчето за медицински отпадъци, после отново взе мобилния си и позвъни на Чу.

— Дай си имейла. Искам да ти пратя една снимка.

— На какво?

— На китайски йероглифи, които са татуирани на глезените на господин Ли. Интересува ме какво означават.

— Добре.

— Чу му продиктува служебния си електронен адрес. Бош разгледа фотографиите и му прати по-ясната, после прибра телефона.

— Има ли още нещо, което трябва да знам, докторе?

— Това като че ли е всичко, детектив. Освен един факт, който може би ще трябва да съобщим на роднините му.

— Да?

Патоложката посочи един от съдовете за вътрешни органи на работната й маса.

— Куршумите само са ускорили неизбежното. Господин Ли е умирал от рак.

Бош се приближи и погледна в съда. Белите дробове на жертвата бяха извадени от тялото за претегляне и анализ. Лаксми ги беше отворила, за да проучи траекторията на куршумите. И двата долни дяла бяха тъмносиви от ракови клетки.

— Бил е пушач — отбеляза патоложката.

— Знам — отвърна Бош. — Колко време смяташ, че му оставало?

— Около година. Може би повече.

— Можеш ли да кажеш дали се е лекувал?

— Най-вероятно не. Със сигурност не е опериран. И не виждам следи от химио или лъчетерапия. Възможно е още да не е бил диагностициран. Но съвсем скоро е щял да разбере.

Хари се замисли за собствения си бял дроб. Не пушеше от години, но казваха, че уврежданията настъпват бързо. Понякога сутрин гърдите му тежаха и го стягаха. По време на едно разследване преди няколко години се беше изложил на висока радиация. Бяха го подложили на лечение, но винаги се бе надявал, че облъчването е убило онова, което би могло да се развива в гърдите му.

Той за пореден път извади мобилния си телефон, включи го на камера, надвеси се над съда с белия дроб и снима увредения орган.

— Какво правиш? — попита Лаксми.

— Искам да пратя снимката на един човек.

Бош провери резултата, после прати снимката по имейла.

— На кого? Не на роднините му, надявам се.

— Не, на дъщеря ми.

— На дъщеря ти ли?!

В гласа й прозвучаха нотки на възмущение.

— Трябва да види какви са резултатите от тютюнопушенето.

— Много мило.

Тя не каза нищо повече. Бош прибра телефона си и си погледна часовника. Двойният дисплей му показваше часа в Лос Анджелис и Хонконг — подарък от дъщеря му след множество телефонни обаждания посред нощ. В Лос Анджелис тъкмо минаваше три. Дъщеря му имаше петнайсетчасова преднина и спеше. Щеше да стане за училище след около час и тогава да види снимката. И негодуващо щеше да му се обади, ала по-добре такъв разговор, отколкото никакъв.

Тази мисъл го накара да се усмихне и Хари отново се съсредоточи върху работата си. Беше готов да продължи.

— Благодаря, докторе. За протокола, взимам веществените доказателства, за да ги занеса в балистиката.

— Разписа ли се за тях?

Лаксми посочи клипборда на масата и Бош установи, че тя вече е попълнила формуляра за предаване на веществени доказателства. Хари се подписа под потвърждението, че поема отговорността за изброените материали, и се насочи към изхода.