Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Намерила си гилза? При тялото ли беше?

— Всъщност, вътре в тялото.

— Вътре в тялото ли?!

— Точно така. В хранопровода.

Бош се замисли за нещата, които беше открил, анализирайки снимките от местопрестъплението. Кръвта по пръстите, брадичката и устните на жертвата. Но не и по зъбите. Подозрението му се оказваше вярно.

— Твоят убиец явно е голям садист, детектив.

— Защо смяташ така?

— Защото или е напъхал гилзата в гърлото на жертвата, или изхвърлената гилза някак си се е озовала и устата й от само себе си. Тъй като втората вероятност е едно на милион, залагам на първата.

Хари кимна — не защото беше съгласен с нея, а защото обмисляше сценарий, за който доктор Лаксми ни се бе сетила. Вече имаше представа какво се е случило зад щанда във „Форчън Ликърс“. Една от гилзите, изхвърлена от пистолета на убиеца, трябва да бе паднала върху умиращия Джон Ли или на пода близо до него. Бош предполагаше, че той или е видял извършителя да събира гилзите, или е знаел, че ще бъдат важно веществено доказателство в разследването на собственото му убийство. И че в последния миг от живота си Ли е взел гилзата и се е опитал да я глътне, за да я скрие от убиеца.

С последната си постъпка Джон Ли се беше опитал да даде на детектива важна улика.

— Чистила ли си гилзата? — попита Бош.

— Да, кръвта се беше придвижила нагоре по гърлото — гилзата я спираше като шлюз и не позволяваше на по-голямата част да излезе през устата. Трябваше да я почистя, за да видя какво е.

— Ясно.

— Той знаеше, че вероятността по гилзата да останат пръстови отпечатъци и без това е нищожна. Газовата експлозия при изстрелване на куршума почти винаги ги унищожаваше.

И все пак гилзата можеше да се окаже полезна за идентифициране на оръжието на убийството, ако откритите куршуми бяха прекалено деформирани. Хари погледна куршумите в чашките и веднага установи, че са с кухи върхове, които се бяха разширили и пръснали при попадането си в тялото. Нямаше представа дали някой от тях подлежи на сравнение. Оставените от отражателя, изхвъргача и ударника следи можеха да помогнат при идентифицирането и сравняването на пистолета, ако изобщо го откриеха. Гилзата щеше да свърже жертвата с оръжието.

— Искаш ли да чуеш обобщението ми, за да можеш да си тръгнеш?

— Да, докторе, давай.

Докато Лаксми го запознаваше с предварителните резултати от аутопсията, Бош взе четири прозрачни найлонови пликчета за веществени доказателства от лавицата над масата и постави в тях куршумите и гилзата. Патроните най-вероятно бяха деветмилиметрови, но окончателно потвърждение щеше да даде балистичната експертиза. Той написа върху всеки плик своето име и това на Лаксми, както и номера на делото, после повдигна полите на престилката си и ги прибра в джоба на сакото си.

— Първият куршум е попаднал в горната лява част на гърдите, пронизал е дясната камера на сърцето и е засегнал горните гръбначни прешлени, прекъсвайки гръбначния мозък. Жертвата веднага се е строполила на пода. Следващите два куршума са улучили десния и левия долен ъгъл на гръдната кост. Не мога да установя поредността на тези два изстрела. Пронизали са десния и левия бял дроб и са спрели в мускулите на гърба. Трите изстрела са довели до незабавно спиране на кардиопулмонарната дейност. Предполагам, че смъртта е настъпила след не повече от трийсет секунди.

Съобщението за прекъсването на гръбначния мозък като че ли отхвърляше работната хипотеза на Бош, че Ли нарочно е глътнал гилзата.

— След като гръбначният му мозък е бил прекъснат, можел ли е да движи ръката си?

— Не за дълго. Смъртта е била почти мигновена.

— Но не е бил парализиран, така ли? През тия последни трийсет секунди можел ли е да вземе гилзата и да я постави в устата си?

Лаксми се замисли над този нов сценарий.

— Според мен е бил парализиран. Куршумът обаче е заседнал в четвъртия торакален прешлен, прекъсвайки гръбначния мозък на това място, което със сигурност е довело до парализа. Но тя е започнала оттам и още е можел да движи ръцете си. Било е въпрос на време. Както казах, до пълното прекратяване на жизнените функции се е стигнало в рамките на една минута.

Бош кимна. Версията му продължаваше да е валидна. Ли можеше с последни сили да е взел гилзата и да я е поставил в устата си.

Зачуди се дали убиецът го е знаел. Най-вероятно му се беше наложило да заобиколи щанда, за да потърси гилзите. През това време Ли можеше да е глътнал едната. Откритата под тялото кръв показваше, че то е било преместено. Детективът предполагаше, че това се е случило по време на търсенето на липсващата гилза.