Майкъл Конъли - Деветте дракона

Той се пресегна и посочи разпечатката в ръцете на Ли.

— Убиецът на баща Ви е извадил диска от записващото устройство в склада, но е оставил старите дискове. На записа се вижда този човек. Взел е пари от баща ви по същото време и в същия ден една седмица преди убийството. Баща Ви му е дал двеста и шестнайсет долара. Този мъж е член на триада и мисля, че Вие го знаете. Трябва да ни помогнете, Робърт. Няма кой друг да го направи.

Детективът зачака. Ли остави снимката на бюрото и избърса потните си длани в дънките си.

— Да, баща ми плащаше на триадата — накрая произнесе той.

Бош задиша бавно. Току-що бяха постигнали огромен напредък. Сега трябваше да накара Ли да продължи да говори.

— Откога?

— Не знам, през целия си живот, предполагам. Просто винаги го е правил. За него това означаваше да е китаец. Плащаш си.

Бош кимна.

— Благодаря, че ни го казвате, Робърт. Вчера ни обяснихте, че при тая икономическа ситуация и всичко останало, магазинът не вървял много добре. Знаете ли дали баща Ви е изоставал с вноските си?

— Не знам, възможно е. Не ми е споменавал. Не се разбирахме по този въпрос.

— Какво имате предвид?

— Аз смятах, че не бива да плаща. Казвал съм му го милион пъти. Тук е Америка, татко, няма нужда да им даваш пари.

— Той обаче е продължавал да го прави.

— Да, всяка седмица. Просто беше от старата генерация.

— Значи Вие не плащате за тоя магазин?

Ли поклати глава, ала за миг извърна очи. Издайнически поглед.

— Плащате, нали?

— Не.

— Робърт, трябва ни…

— Не плащам, защото той плащаше заради мен. Не знам какво ще се случи сега.

Бош се наведе към него.

— Искате да кажете, че баща Ви е плащал и за двата магазина?

— Да.

Ли беше свел очи към бюрото. Той отново избърса длани в дънките си.

— Двойната сума — два пъти по сто и осем — е трябвало да покрие вноските за двата магазина.

— Точно така. Миналата седмица.

Робърт кимна и на Бош му се стори, че в очите на младежа бликват сълзи. Хари знаеше, че следващият въпрос е най-важният.

— Какво се случи тая седмица?

— Не знам.

— Но имате представа, нали, Робърт?

Синът на жертвата кимна отново.

— И двата магазина работят на загуба. Разширихме се в най-неподходящия момент, точно преди кризата. Държавата спасява банките, но не и нас. Може да изгубим всичко. Казах му… Казах на баща си, че не можем да продължаваме да плащаме. Казах му, че даваме пари за нищо и ще изгубим магазините, ако не престанем.

— Той обеща ли Ви да не дава повече на триадата?

— Не. Не ми отговори нищо. Реших, че ще продължи да плаща, докато не се разорим. Парите се трупаха. Осемстотин долара месечно е много за бизнес като този. Моят старец си мислеше, че ако измисли друг начин…

Гласът му секна.

— Друг начин за какво, Робърт?

— Друг начин за пестене. Вманиачи се да лови крадци. Смяташе, че ако съкрати загубите, положението ще се промени. Той беше от друго време. Просто не разбираше.

Бош се отпусна назад и погледна Чу. Бяха успели да накарат Ли да проговори. Сега идваше ред на детектива от ЗБАБ да уточни подробностите за триадата.

— Много ни помогнахте, Робърт — пое щафетата Чу. — Трябва да ни съдействате и за мъжа на снимката.

— Казах ви истината. Не го познавам. Никога не съм го виждал.

— Добре, но баща Ви някога споменавал ли е за него, нали разбирате, когато сте разговаряли за вноските.

— Нито веднъж не го е наричал по име. Само каза, че щял да се разсърди, ако престанем да плащаме.

— Някога споменавал ли е името на организацията, на която е плащал? На триадата?

Ли поклати глава.

— Не, никога… чакайте, да, веднъж. Беше нещо с нож. Името като че идваше от някакъв вид нож или нещо подобно. Обаче не си го спомням.

— Сигурен ли сте? Това може да ни насочи.

Младият мъж се намръщи и пак поклати глава.

— Ще се опитам да си го спомня. Сега не мога.

— Добре, Робърт.

Чу продължи разпита, но въпросите му бяха прекалено конкретни и постоянно получаваше един и същи отговор: „Не знам“. Това не смущаваше Бош. Бяха постигнали сериозен успех. Разследването придобиваше все по-ясен фокус.

След малко Чу приключи и върна топката на Хари.

— Добре, Робърт — каза Бош, — мислите ли, че човекът или хората, на които е плащал баща Ви, ще дойдат при Вас за парите?

Този въпрос накара Ли силно да се намръщи.

— Не знам — отново отвърна той.

— Искате ли закрила от полицията?

— И това не знам.

— Е, знаете ни номера. Ако някой се появи, не се съпротивлявайте. Обещайте му парите, ако се налага.