Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Разбирам.

— Не скривайте нищо, защото не се знае какво може да ни е от помощ.

— Няма.

— Добре. С какво се издържате?

— Грижа се за родителите си.

— Вкъщи ли имате предвид? Стоите си вкъщи и се грижите за родителите си?

Този път жената го погледна в очите. Зениците й бяха толкова тъмни, че той не можеше да прочете и нищо в тях.

— Да.

Бош разбра, че навярно е нарушил някакъв обичай или културна норма, за които не знае нищо. Мия явно усети колебанието му.

— В моето семейство дъщерята по традиция се грижи за родителите си.

— Следвали ли сте?

— Да, две години в университета. Но после се прибрах. Готвя, чистя и поддържам къщата. Грижа се и за брат си, въпреки че той иска да се изнесе в самостоятелен дом.

— Но до вчера всички сте живеели заедно.

— Да.

— Кога за последен път видяхте баща си жив?

— Когато излезе за работа вчера сутринта. Тръгва към девет и половина. Приготвих му закуската.

— И майка Ви ли излезе по същото време?

— Да, винаги отиват заедно в магазина.

— И после майка Ви се е върнала вкъщи следобед.

— Да, аз готвя обяда и тя идва да го вземе. Всеки ден.

— В колко часа се прибра тя?

— В три. Както винаги.

Бош знаеше, че семейството живее в Ларчмънт, квартал в Уилшър — поне на половин час с кола от магазина. Прекият път минаваше само по обикновени улици.

— Вчера кога взе обяда и се върна в магазина?

— Остана около половин час, после тръгна.

Хари кимна. Показанията й съответстваха на версията на майката, на времето и всичко останало, което знаеха.

— Мия, баща Ви говорил ли е за някого в магазина, от когото се е страхувал? Например клиент или някой друг?

— Не, баща ми беше много затворен. Вкъщи не говореше за работа.

— Харесваше ли му животът в Лос Анджелис?

— Не, съмнявам се.

— Защо?

— Искаше да се завърне в Китай, но не можеше.

— Защо не можеше?

— Когато заминеш, не можеш да се върнеш. Те са заминали, защото е щял да се роди Робърт.

— Искате да кажете, че семейството Ви е заминало преди Робърт, така ли?

— В нашата провинция имате право само на едно дете. Аз вече съм била родена и майка ми не искала да ме даде в сиропиталище. Баща ми искал син и когато майка ми забременяла, сме емигрирали в Америка.

Бош не познаваше в подробности китайската политика за ограничаване на раждаемостта, но му беше известно, че един от резултатите й е нарасналото значение на раждането на момчета. Новородените момиченца често бяха оставяни в сиропиталища или още по-лошо. Вместо да изостави Мия, семейство Ли бе емигрирало в САЩ.

— Значи баща Ви всъщност е искал да остане със семейството си в Китай, така ли?

— Да.

Детективът реши, че е събрал достатъчно информация в това отношение. Той разтвори папката, извади разпечатката от записа на охранителната камера и я постави пред китайката.

— Кой е този човек, Мия?

Тя се вгледа в зърнестото изображение с присвити очи.

— Не го познавам. Той ли е убил баща ми?

— Не знам. Сигурна ли сте, че не го познавате?

— Сигурна съм. Кой е?

— Още не знаем. Но ще го открием. Баща Ви някога споменавал ли е за триадите?

— За триадите ли?

— Че трябва да им плаща?

Въпросът като че ли силно я притесни.

— Нямам представа. Не сме говорили за това.

— Знаете китайски, нали?

— Да.

— Чували ли сте родителите Ви някога да приказват за нещо подобно?

— Не, не съм. Нямам представа за какво се отнася.

— Добре, Мия, мисля, че можем да приключваме.

— Може ли да отведа майка си вкъщи?

— Веднага щом свърши разговора с детектив Чу.

— Според Вас какво ще се случи сега с магазина? Майка Ви и брат Ви ли ще го управляват?

Мия поклати глава.

— Мисля, че ще го закрият. Майка ми ще работи в магазина на брат ми.

— Ами Вие, Мия? Нещо ще се промени ли в живота Ви?

Жената се замисли задълго, сякаш преди да я попита Бош, не се бе сещала за това.

— Не знам — отвърна тя накрая. — Сигурно.

Когато се върнаха в отдела, госпожа Ли вече беше свършила разговора с Чу и чакаше дъщеря си. Още нямаше и следа от сина й и Ферас обясни, че Робърт Ли се обадил, за да съобщи, че не може да остави магазина, тъй като заместник-управителят му бил болен.

След като изпрати двете жени до асансьора, Бош си погледна часовника и видя, че ще има време да отиде в Долината, за да разговаря със сина на жертвата, и да се върне в центъра за насрочената за два следобед аутопсия. Освен това нямаше нужда да е в моргата за предварителните процедури. Можеше да позакъснее.