Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Ние имаме вашите показания, но тук не става дума само за подписване на документи, господин Ли. Води се следствие. Нещата се променят. Излиза нова информация.

— Още веднъж се извинявам. Моля, седнете. Съжалявам, че тук е толкова тясно.

Офисът беше малък и очевидно се ползваше от още някой. До дясната стена едно до друго бяха поставени две бюра. Мебелировката се изчерпваше с два офис стола и още два сгъваеми, навярно за търговски представители и кандидати за работа в магазина.

Ли вдигна телефона на бюрото си, набра някакъв номер и нареди на някого да не го безпокоят. После разпери ръце, за да покаже, че е на тяхно разположение.

— Първо, малко съм изненадан, че работите днес — започна Бош. — Баща Ви беше убит вчера.

Ли сериозно кимна.

— Боя се, че нямам време да скърбя за баща си. Трябва да ръководя бизнеса, иначе няма да остане бизнес за ръководене.

Хари кимна и даде знак на Чу да продължи нататък. Детективът от ЗБАБ беше набрал и разпечатал показанията на Ли. Докато двамата ги преглеждаха, Бош се огледа наоколо. На стената над бюрата в рамки бяха окачени лицензи за магазина, дипломата на Ли за завършена през 2004-та степен в Университета на Южна Калифорния и сертификат за най-добър нов магазин за 2007-ма, издаден от Американската магазинерска асоциация. Имаше и снимки на Ли с Томи Ласорда и като тийнейджър, застанал на стъпалата пред Тян Тан Буда в Хонконг. Хари разпозна не само бившия мениджър на „Доджърс“, но и трийсетметровата бронзова статуя, наричана Големия Буда. Веднъж с дъщеря си бяха ходили на остров Лантау, за да я разгледат.

Той се пресегна и изправи изкривената рамка на университетската диплома. И тогава забеляза, че Робърт е завършил с отличие. За миг се замисли за факта, че младежът е следвал и е получил възможност да развие и разшири бизнеса на баща си. В същото време неговата по-голяма сестра беше прекъснала образованието си, за да се прибере у дома и да им оправя леглата.

Ли не поиска да направят корекции на показанията му и се подписа в долния край на всяка страница. Когато свърши, той погледна стенния часовник над вратата. Мислеше си, че са приключили.

Ала не бяха. Сега идваше ред на Бош. Той отвори куфарчето си, извади от една папка снимката на „ковчежника“, събирал вноските от бащата на Ли, и му я подаде.

— Кажете ми какво знаете за тоя човек.

Робърт хвана разпечатката с две ръце и я проучи със сключени вежди. Хората правеха така, за да демонстрират съсредоточеност, което обикновено прикриваше нещо друго. През изминалия час майка му сигурно му се беше обаждала и Ли знаеше, че най-вероятно ще му я покажат. Какъвто и отговор да дадеше, едва ли щеше да е истината.

— Нищо не мога да ви кажа — след няколко секунди рече китаецът, — не го познавам. Никога не съм го виждал.

И му подаде снимката обратно, но Хари не я взе.

— Обаче знаете кой е, нали.

Изречението не беше произнесено с въпросителна интонация.

— Не, наистина не знам — сприхаво отвърна Робърт.

Бош му се усмихна. В изражението му обаче нямаше никаква топлота.

— Господин Ли, майка Ви обади ли Ви се, за да Ви предупреди, че ще Ви покажем тая снимка?

— Не.

— Можем да проверим телефоните, нали знаете.

— И какво, ако ми се е обадила? Нито тя, нито аз знаем кой е този човек.

— Нали искате да разкрием убиеца на баща Ви?

— Разбира се! Що за въпрос?!

— Задавам го, когато знам, че някой крие нещо от мен, и то може да е…

— Какво?! Как смеете!

— … много полезно за моето разследване.

— Нищо не крия! Не познавам този човек. Не знам как се казва и никога не съм го виждал! Това е истината, по дяволите!

Лицето на Ли силно се зачерви. Бош изчака малко и спокойно отговори.

— Може и да казвате истината. Може да не знаете името му, може никога да не сте го виждали. Но знаете кой е, Робърт. Знаете, че баща Ви е бил рекетиран. Може би и Вие самият им плащате. Ако се боите, че е опасно да разговаряте с нас, ние можем да Ви защитим.

— Абсолютно — потвърди Чу.

Ли поклати глава и се усмихна, сякаш не можеше да повярва, че се намира в такава ситуация. Той се задъха.

— Баща ми вчера умря… беше убит. Не можете ли да ме оставите на мира? Защо ме тормозите? Аз също съм жертва на това престъпление.

— Иска ми се да можехме да Ви оставим на мира, Робърт — отвърна Хари, — но ако ние не разкрием извършителя, никой няма да го направи. Не искате това, нали?

Младежът явно се взе в ръце и поклати глава.

— Вижте, ние имаме вашите писмени показания — продължи Бош. — Това, което ни кажете сега, няма да излезе извън тия стени. Никой няма да научи какво сте ни съобщили.