Майкъл Конъли - Деветте дракона

— Аз нямам тези пари!

— Точно това е въпросът. Обещайте му ги, но му кажете, че ще Ви трябва един ден, за да ги съберете. И ни позвънете. Оттам нататък ще поемем ние.

— Ами ако той просто ги вземе от касите? Вчера ми казахте, че касата в магазина на баща ми е била празна.

— В такъв случай го оставете да го направи и после ни се обадете. Ще го заловим, когато дойде следващия път.

Ли кимна и Бош видя, че здравата е уплашил младежа.

— Имате ли оръжие в магазина, Робърт?

Просто го изпитваше. Вече бяха проверили в регистъра. В него фигурираше само пистолетът в другия магазин.

— Не, баща ми имаше. Той беше в опасния квартал.

— Добре. Не прибягвайте до оръжие. Ако се появи оня човек, просто не се съпротивлявайте.

— Ясно.

— Между другото, баща Ви защо е купил пистолета? Работил е там почти трийсет години, а преди шест месеца изведнъж си е взел оръжие.

— Последния път, когато го обраха, той пострада. Били двама гангстери. Ударили го с едно шише. Казах му, че ако не иска да продаде магазина, трябва да си вземе пистолет. Само че не му свърши никаква работа.

— Обикновено е така.

Детективите благодариха на Ли и го оставиха в офиса му — двайсет и шест годишен мъж, който сега изглеждаше остарял с двайсет години. Докато минаваха през магазина, Бош си погледна часовника и видя, че минава един. Умираше от глад и искаше да си вземе нещо, преди да се запъти към моргата за аутопсията в два. Спря пред една от витрините с топли ястия, избра си руло Стефани и си взе номер от автомата. Когато предложи да купи едно парче и на Чу, младият детектив отговори, че е вегетарианец.

Бош поклати глава.

— Какво има? — попита Чу.

— Мисля, че двамата не бихме могли да станем партньори, Чу. Нямам доверие на човек, който не яде хотдог поне от време на време.

— Аз ям хотдог с тофу.

Хари се потърси от отвращение.

— Това не се брои.

В този момент видяха, че към тях се приближава Робърт Ли.

— Забравих да попитам. Кога ще получим тялото на баща ми?

— Сигурно утре — отвърна Бош. — Аутопсията е днес.

На лицето на Ли се изписа унило изражение.

— Баща ми беше много религиозен човек. Трябва ли да оскверняват тленните му останки?

Хари кимна.

— Такъв е законът. Всяка жертва на убийство се подлага на аутопсия.

— Кога ще я направят?

— След около час.

Ли кимна примирено.

— Моля Ви, не казвайте на майка ми за това. Ще ми се обадят ли да ми съобщят кога мога да взема тялото му?

— Ще се погрижа.

Той им благодари и се върна в офиса си. Бош чу мъжа зад щанда да извиква неговия номер.

По обратния път Чу каза на Бош, че през четиринайсетгодишната си служба никога не е присъствал на аутопсия и няма желание да променя това положение. Искал да се върне в ЗБАБ и да продължи издирването на ковчежника на триадата. Хари го остави в службата му и продължи към моргата на „Мишън Рауд“. Докато си облече престилка и стигне до зала 3, аутопсията на Джон Ли отдавна беше започнала. В окръжната съдебномедицинска служба извършваха шест хиляди аутопсии годишно. Залите бяха постоянно заети и патолозите не чакаха закъснелите ченгета. Добрият патолог можеше да извърши аутопсия час.

Това не беше проблем за Бош. Интересуваха го резултатите, а не самата процедура.

Трупът на Джон Ли лежеше гол на студената стоманена маса. Вътрешните органи бяха извадени през отворения гръден кош. Доктор Шарън Лаксми поставяше тъканни проби върху предметни стъкла на съседната маса.

— Привет, докторе — поздрави Бош.

Лаксми се обърна и го погледна. Не го позна веднага, заради маската и бонето, които носеше детективът.

Полицаите отдавна вече не можеха просто да влизат и да гледат: правилникът изискваше да носят пълно предпазно облекло.

— Бош или Ферас?

— Бош.

— Закъсняваш. Започнах без теб.

Лаксми беше дребна и мургава. От цялата й външност най-силно впечатление правеха силно гримираните й очи зад пластмасовата й маска. Сякаш разбираше, че очите й са единственото, което хората виждат зад защитното облекло, което носеше през повечето време. Говореше със слаб акцент. Но кой в Лос Анджелис нямаше акцент? Даже говорът на началника на полицията, чийто мандат скоро изтичаше, издаваше, че идва от Южен Бостън.

— Да, извинявай. Разпитвах сина на жертвата и се позабавих.

Той не спомена за сандвича с руло Стефани, който също му беше отнел известно време.

— Предполагам, че търсиш ей това.

Патоложката посочи със скалпела си една от четирите стоманени чашки, подредени на плота вляво от нея. Бош се приближи и погледна съдържанието им. Във всяка от тях имаше веществени доказателства, извадени от трупа — три деформирани куршума и една гилза.