Робърт Лъдлъм - Господството на Борн

Настъпи кратко мълчание.

— Татко? — наруши го Скара.

Кристиан махна с ръка да продължи.

— Господин Борн, дон Фернандо и аз ви дължим огромни благодарности.

— На мен обаче — намеси се Борн — вие ми дължите изчерпателно обяснение.

— И ще го получите. — Изведнъж Норен придоби тъжен вид. — Допуснал съм много грешки в живота си, господин Борн, но никоя не е била по-тежка от това, че изоставих семейството си. Съпругата ми е мъртва, както и две от трите ми деца. Истината е, че преценката ми се оказа много погрешна.

— Не, татко — отвърна развълнувано Скара, — излъгали са те.

Кристиан не изглеждаше склонен да се откаже от отговорността за постъпките си.

— Имах проблеми със „Северий Домна“. Бенджамин Ел-Ариан почваше да ме подозира и затова ме изпрати да убия Алекс Конклин. Пробваше ме.

— И двамата допуснахме грешки — въздъхна дон Фернандо. — Исках да завербувам Конклин в „Елмаз“ и мислех, че задачата на Кристиан ни дава идеалната възможност.

— Ел-Ариан — продължи Кристиан — разбра отнякъде. Изфабрикувах смъртта си, за да няма повод да навреди на семейството ми. И това се оказа ужасна грешка.

Борн поклати глава.

— Но тогава защо Конклин ме изпрати да убия Вивека?

— Още една грешка, чисто и просто. Смятал е, че е шпионка.

— Не — обади се Скара. — Беше работа на Кая.

Борн и дон Фернандо я погледнаха поразени. Кристиан изглеждаше само тъжен.

— Разбрах го едва когато господин Борн ми даде това. — Тя извади пистолета със сребърната дръжка. — Мама го е носела, когато са я убили. Стреляла е по господин Борн, нали?

— Така е — потвърди Борн.

— Кая е дала на мама оръжието — продължи Скара. — Също както една от личностите й е мразела теб, друга е ненавиждала мама.

Кристиан долепи длани като за молитва.

— Кая се превърна в напаст. — В думите му се четеше емоционалният шок, който беше преживял. — Имаше късмета да изглежда три-четири години по-млада от възрастта си. Беше твърде умна за годините си и по някакъв свой начин превъзхождаше другите. Не бях казвал на никого за нея — дори и на вас, дон Фернандо. От една страна, се срамувах и ужасявах, че се опитва да тръгне по моите стъпки. От друга, смятах, че мога да я контролирам. И това ми беше огромната грешка. — Той погледна надолу към пода. — Никой не беше в състояние да контролира Кая.

— Тя използваше както тялото, така и болния си мозък — намеси се и Скара.

Кристиан потръпна.

— Несъмнено си права. — Той сви рамене. — Така или иначе Конклин откри, че съм изпратен да го убия. И мисията се провали. Но дори след като научи за смъртта ми, той все пак ви изпрати, господин Борн.

Скара се наведе напред.

— Заради ужасната лъжа на Кая. — Тя превъртя пистолета в ръцете си.

— Е, поне беретата се отчете — обади се Борн. — Спаси ми живота в Дамаск.

— И слава богу — пламенно каза дон Фернандо.

Отново последва мълчание. Всички думи изглеждаха изречени. Когато Кристиан стана, останалите го последваха. Борн се ръкува с него — не им оставаше да направят нищо друго.

— Скара — предложи Кристиан, — защо не си вземеш свободен ден и не покажеш на господин Борн някои от забележителностите, които е пропуснал миналия път?

Дон Фернандо го прегърна и го разцелува по двете страни.

— Довиждане, Джейсън — каза му той. — Но няма да си вземаме сбогом.

Когато Борн и Скара излязоха, Кристиан се обърна към дон Фернандо.

— Смяташ ли, че подозира нещо?

— Нито за секунда — отвърна му той. — Но не се съмнявам, че когато се върне във Вашингтон и поговори с Питър Маркс, ще му просветне.

Кристиан се намръщи.

— А това няма ли да бъде проблем?

— Нали така искаме. — Дон Фернандо се усмихна. — Вече си купил толкова акции от „Ниодайм“, че притежаваме контролния пакет на „Индиго Ридж“. Ще станем невъобразимо богати. — Той погледна изпитателно приятеля си. — Прощавам ти, че си ме държал в неведение относно Кая. Планът ти да се възползваш за прикритие от нападението над „Индиго Ридж“, планирано от „Северий Домна“, сработи великолепно. Ръководните лица в американското правителство бяха твърде заети да разплитат замислите на „Северий Домна“, за да обърнат внимание на компаниите, които използвахме, за да изкупим акциите на „Ниодайм“.

Кристиан отиде до прозореца и погледна долу на улицата, където дъщеря му и Борн излязоха от сградата и прекосиха кишавата улица.

— И какво ще направи Борн, когато разбере?

Дон Фернандо се присъедини при него до прозореца. Небето се беше забулило в облаци и скоро отново щеше да завали сняг.