Робърт Лъдлъм - Господството на Борн

Вторият пазач беше застанал отстрани на стълбището. Кимна му незаинтересовано, докато Борн слизаше по последните стъпала. Борн го подмина, извъртя се и заби приклада на автомата си в корема му. Мъжът се сви на две и Джейсън заби приклада във врата му. Издърпа тялото в сенките и тръгна по маршрута, който най-бързо щеше да го отведе при две купчини каси с оръжие и взрив в тях.

Отдели една безценна минута, за да се слее с хората наоколо. Между касите на дон Фернандо и друга купчина дървени каси от отсрещната страна на циментовия под имаше група мъже. Борн разполагаше с дванадесет еднакви СИМ карти, по една за всяка каса. Дон Фернандо му беше казал съвсем точно къде да ги сложи — отстрани на кутиите. Малките парченца пластмаса имаха лепенки на гърба. Трябваше само да махне покритието им и да ги залепи където трябва. Успя да сложи шест, преди да чуе властен глас, който го вика.

— Ей, пазач! Какво правиш?

Борн се обърна и видя мъж, който приличаше на Семид Абдул-Кахар, да излиза иззад касите, които очевидно не бяха предвидени да бъдат транспортирани тази вечер.

Семид присви очи и му направи знак да се приближи.

— Не те познавам.

— Изпратиха ме тук тази сутрин.

Семид кимна на двама мъже и те застанаха зад Борн. Подкараха го с дулата на автоматите си пред себе си и го заведоха зад стената от дървени каси.

— Никой не е изпращан в „Ел-Габал“ — каза Семид, — нито тази сутрин, нито когато и да било през тази седмица. — Той се приближи, а един от хората му взе оръжието на Борн. — Кой си ти? И по-важното е, как проникна в сградата? — Когато Борн не отговори, арабинът се усмихна. — Е, добре, ще се занимаем с теб веднага щом свършим с товаренето.

В този момент Борн сграбчи пазача от дясната си страна за ръката и като се извъртя от кръста, го накара да загуби равновесие. Нанесе карате удар по китката на другия и обездвижи ръката му, с която се канеше да стреля. Изтръгна му автомата и го удари по главата. Другият пазач си беше стъпил вече на краката и се нахвърли отгоре му с наведена напред глава. Лицето му се срещна с дясното коляно на Борн, нещо изпука и той падна на земята.

Обърна се и се озова право срещу дулото на пистолет „Макаров“, който Семид навря в устата му. Бяха близо един до друг и лекият тик в крайчеца на дясното му око беше лесно забележим.

— Не мърдай — тихо, но свирепо му нареди той — или главата ти ще стане на парчета. — Претърси го вещо и прецизно. — Ръцете до тялото. — Не намери нищо и приближи лицето си така, че носовете им почти се докосваха. Борн усети силната миризма на чесън. — Нямаш повече работа тук. След пет минути в тази сграда няма да остане никой, освен мъртвеца, когото виждам пред себе си.

Времето изтичаше бързо. Моментът беше сега или никога. Борн се засмя и пъхна едната си ръка в джоба.

— Какво правиш? Извади си ръката. — Семид Абдул-Кахар размаха пистолета си пред лицето му. — Бавно.

Борн изпълни нареждането му.

— Отвори си ръката.

Борн се подчини. Когато Семид Абдул-Кахар хвана ръката му и се наведе да я разгледа по-отблизо, той натика фалшивия зъб, който носеше със себе си, между зъбите му и в същия момент го удари с длан под брадичката и му затвори устата. Ампулата се счупи и водородният цианид изтече от нея. Семид преглътна несъзнателно, за да не се задави. Очите му незабавно се отвориха широко и той насочи пистолета срещу него, но Борн го очакваше и изрита оръжието от ръката му. Арабинът се опита да се хване за ризата му, но се свлече на колене. Борн отвори пръстите на Семид. По ъгълчетата на устата му изби синя пяна. Издаваше някакви нечленоразделни звуци като в кошмар. После очите му помътняха. Борн го изрита и завлече тялото му в някаква ниша в стената.

Излезе иззад купчината каси и постави последните СИМ карти. Група от четирима мъже се приближаваха към него.

Борн набра 6-6-6 на телефона. След три минути сградата заедно с всички в нея щеше да полети във въздуха.

— Тези каси трябва да се натоварят на камионите — каза Борн на новодошлите.

Водачът им се намръщи.

— Мислех, че остават тук.

— Промяна в плановете — отвърна Борн с ясен и авторитетен глас, който накара войниците автоматично да му се подчинят. — Заповедта идва лично от Семид Абдул-Кахар.

Мъжът сви рамене и направи знак на хората си. Подминаха касите на дон Фернандо и се заеха първо с тези зад тях. Борн трябваше да вземе ключово решение. Имаше възможност да излезе през рампата покрай пазачите и да тръгне по задната улица, но така щеше да изостави Ребека, а не можеше да си го позволи.