Майкъл Конъли - Петата поправка

Върнах се на катедрата и продължих нататък.

— Господин Дрискъл, казахте, че Мичъл Бондюрант е един от хората, за които са ви помолили да събирате информация, нали така?

— Да.

— Каква информация събирахте за него?

— Главно за собствените му недвижими имоти. Какви имоти има, кога ги е купил и за колко. Кой държи ипотеките им. Такива неща.

— Значи сте предоставили на господин Бордън финансова справка.

— Точно така.

— Натъкнахте ли се на някакви тежести върху имотите на господин Бондюрант?

— Да. Той дължеше доста пари.

— И Бордън е получил цялата информация, така ли?

— Да.

Реших да приключа дотам с Бондюрант. Не исках съдебните заседатели прекалено да се отклоняват от основното заключение от показанията на Дрискъл: че в АЛОФТ са наблюдавали Лиза и са разполагали с необходимата информация, за да я представят като извършителка на убийството. Доналд се справяше идеално и сега щях да завърша разпита му експлозивно.

— Господин Дрискъл, кога напуснахте АЛОФТ?

— На първи февруари.

— По свое желание или ви уволниха?

— Казах им, че напускам, и те ме уволниха.

— Защо поискахте да напуснете?

— Защото господин Бондюрант беше убит в гаража и не знаех дали го е извършила жената, която арестуваха за това, Лиза Трамъл, или става нещо друго. Срещнах господин Опарицио в асансьора на другия ден, след като съобщиха по новините и всички в службата научиха. Качвахме се нагоре, но когато стигнахме на моя етаж, той ме хвана за ръката, докато другите слязоха. Продължихме сами до неговия етаж и шефът мълча, докато вратата не се отвори. Тогава каза: „Дръж си шибаната уста затворена“ и слезе. И вратата се затвори.

— Това ли бяха точните му думи, „Дръж си шибаната уста затворена“?

— Да.

— Каза ли нещо друго?

— Не.

— И това ви накара да напуснете работа?

— Да, около един час по-късно подадох двуседмично предупреждение за напускане. Но след десетина минути господин Бордън дойде на бюрото ми и ми съобщи, че съм уволнен. Носеше кашон за личните ми вещи и беше повикал един охранител да ме наблюдава, докато ги събирам. После ме изведоха от сградата.

— Дадоха ли ви обезщетение?

— На тръгване господин Бордън ми даде един плик. Вътре имаше чек за едногодишна заплата.

— Много щедро, да ви дадат едногодишна заплата, като се има предвид, че сте работили там по-малко от година и сте предупредили, че напускате, не смятате ли?

Фриман възрази, че въпросът няма връзка с делото, и съдията прие възражението.

— Нямам повече въпроси към този свидетел — казах.

Прокурорката зае моето място зад катедрата с вярната си папка. Бях включил Дрискъл в свидетелския си списък едва тази сутрин, но името му беше изскочило по време на петъчните показания. Бях сигурен, че Фриман се е подготвила. И сега щях да разбера до каква степен.

— Господин Дрискъл, вие не сте завършили колеж, нали?

— Ъъ, не.

— Но сте следвали в Калифорнийския университет, нали?

— Да.

— Защо не завършихте?

Изправих се и възразих, че въпросите й излизат далеч извън преките показания на свидетеля. Съдията обаче заяви, че самият аз съм отворил вратичка, когато съм го попитал за компетенциите и опита му в информационните технологии, и нареди на Дрискъл да отговори.

— Не завърших, защото ме изключиха.

— Защо?

— За измама. Хакнах компютъра на един преподавател и свалих изпитните въпроси през нощта преди изпита.

Каза го почти отегчено. Все едно беше наясно, че тъй или иначе ще излезе наяве. Знаех за този случай. Бях го предупредил, че ако го попитат, има само една възможност — да е абсолютно откровен. Иначе щеше да е катастрофално.

— Значи сте измамник и крадец, права ли съм?

— Бях. А и това се случи преди повече от десет години. Вече не мамя. Няма защо.

— Нима? А крадете ли?

— Не. Не крада.

— Не е ли вярно, че са прекратили договора ви в АЛОФТ, тъй като са установили, че системно крадете от компанията?

— Това е лъжа. Предупредих ги, че напускам, и те ме изхвърлиха.

— Не сте ли всъщност вие лъжецът?

— Не, аз казвам истината. Да не смятате, че просто си измислям тези неща?

Погледна ме отчаяно. По-добре да не го беше правил. Можеше да се разтълкува като тайно споразумение помежду ни. Доналд беше сам на свидетелската скамейка. Не можех да му помогна.

— Всъщност точно така смятам, господин Дрискъл — отвърна Фриман. — Не е ли вярно, че сте източвали доста сериозна част от бизнеса на АЛОФТ?

— Не.