Майкъл Конъли - Петата поправка

И демонстративно поклати глава в подкрепа на опровержението си. Веднага разбрах, че лъже. Бях загазил. Обезщетението, помислих си. Едногодишната заплата. Не те уволняват с едногодишна заплата, ако крадеш. Кажи за обезщетението!

— Не сте ли използвали АЛОФТ като прикритие, за да поръчвате скъп софтуер и после да разбивате кодовете и да продавате пиратски копия по интернет?

— Не е вярно. Знаех, че ще стане така, ако кажа на когото и да е каквото знам.

Този път не само ме погледна. Посочи ме с показалец.

— Казах ти, че ще стане така. Казах ти, че тия хора не…

— Господин Дрискъл! — отекна гласът на съдията. — Отговорете на зададения ви от прокурорката въпрос. Не разговаряйте нито с адвоката, нито с никой друг.

Фриман се опита да запази набраната инерция и се приготви да нанесе съкрушителния си удар.

— Ваша чест, може ли да дам един документ на свидетеля?

— Да. Ще го представите ли като доказателствено средство?

— Доказателствено средство на обвинението номер девет, ваша чест.

Имаше екземпляри за всички. Наклоних се към Аронсън, за да го прочетем заедно. Беше доклад за вътрешно разследване в АЛОФТ.

— Знаеше ли нещо за това? — прошепна ми Дженифър.

— Не, разбира се.

Наведох се напред и се съсредоточих върху разпита. Не исках една още съвсем зелена правистка да ми цъка с език заради допуснатото от мен невероятно недоглеждане.

— Какъв е този документ, господин Дрискъл? — попита Фриман.

— Не знам — отговори свидетелят. — Виждам го за пръв път.

— Това е доклад за вътрешно разследване в АЛОФТ, нали?

— Щом казвате.

— Каква дата носи?

— Първи февруари.

— Това е последният ви работен ден в АЛОФТ, нали така?

— Да. Оная сутрин връчих на началника си двуседмично предупреждение за напускане и после изтриха входящия ми номер и ме уволниха.

— Основателно.

— Неоснователно. Защо според вас ми дадоха големия чек на вратата? Знаех разни неща и те се опитваха да ми запушат устата.

Фриман погледна съдията.

— Ваша чест, бихте ли наредили на свидетеля да не отговаря на въпросите ми с въпроси?

Пери кимна и каза:

— Свидетелят да отговаря на въпросите, а не да ги задава.

Нямаше значение. Дрискъл вече го беше казал.

— Господин Дрискъл, бихте ли прочели онзи абзац от отчета, който съм подчертала с жълто?

Възразих, че отчетът не е доказателствено средство. Съдията отхвърли възражението ми и разреши свидетелят да прочете откъса.

Дрискъл го прочете наум и поклати глава.

— На глас, господин Дрискъл — подкани го Пери.

— Но това са пълни лъжи. Така правят, за да…

— Господин Дрискъл — ядосано го прекъсна съдията.

— Моля, прочетете абзаца на глас.

Доналд за последен път се поколеба и накрая се подчини.

„Служителят призна, че е купувал софтуерни пакети като фирмена поръчка и ги е връщал, след като е копирал защитените от авторски права материали. Служителят призна, че е продавал пиратски копия на софтуера по интернет, използвайки служебни компютри. Служителят призна, че е спечелил над сто хиляди…“

Изведнъж той смачка документа на топка с две ръце и го запрати към мене.

— Ти си виновен! — изкрещя ми и ме посочи с показалец. — Добре си бях, преди да се появиш!

Пери отново нямаше как да използва чукчето си. Призова за тишина, нареди да изведат съдебните заседатели и те бързо се изнизаха, сякаш прогонени от самия Дрискъл. Щом вратата зад тях се затвори, Пери се обърна към съдебния пристав.

— Джими, отведи свидетеля в килията, докато ние със страните обсъждаме случилото се в кабинета ми.

Изправи се, излезе иззад масата и бързо мина през вратата на кабинета си, преди да успея да възразя за отношението към моя свидетел.

Фриман го последва и аз се приближих до свидетелската скамейка.

— Просто иди с него и аз ще се оправя с това. Веднага ще те пуснат.

— Шибан лъжец! — изсумтя Доналд. От очите му струеше гняв. — Ти каза, че ще е лесно и безопасно, а я виж сега! Целият свят ме смята за гаден крадец на софтуер! Мислиш ли, че някога ще мога да си намеря работа?

— Е, ако знаех, че си крал софтуер, сигурно нямаше да те призова да дадеш показания.

— Върви на майната си, Холър. Моли се да не се наложи да свидетелствам пак, защото ако се върна тук, ще си измисля някаква гадост за тебе.

Приставът го поведе към вратата на килията до съдебната зала. Забелязах, че Аронсън се е изправила зад масата на защитата. Лицето й разкриваше всичко. Цялото й страхотно представяне сутринта отиваше по дяволите.