Майкъл Конъли - Петата поправка

— Не.

— Значи не можете да ни кажете в какво психическо състояние се е намирала Лиза Трамъл сутринта на убийството, нали така?

— Мога да кажа само каквото знам от срещата ни.

— А можете ли да ни кажете какво си е помислила тя онази сутрин в кафенето, виждайки Мичъл Бондюрант, човека, опитващ се да й отнеме дома?

— Не мога.

Фриман погледна записките си и сякаш се поколеба. Знаех защо. Трябваше да вземе трудно решение. Току-що беше спечелила няколко важни точки пред съдебните заседатели и трябваше да прецени дали да се опита да измъкне още нещо от свидетелката, или да завърши триумфално.

Накрая предпочете второто и затвори папката си.

— Нямам повече въпроси, ваша чест.

Следващият ми свидетел трябваше да е Сиско, обаче съдията обяви обедна почивка малко по-рано. Заведох екипа си в „Джерис Феймъс Дели“ в Студио Сити. Лорна ни чакаше в сепаре до вратата, която водеше към боулинг залата зад ресторанта. Седнах до Аронсън, срещу Лорна и Сиско.

— Е, как мина тази сутрин? — попита втората ми бивша жена.

— Добре, струва ми се — отвърнах. — Фриман набра малко преднина при кръстосания разпит, ама мисля, че общо взето водим ние. Дженифър се справи отлично.

Не знаех дали някой е забелязал, обаче бях решил вече да не я наричам Бълокс. Смятах, че със своето представяне на свидетелската скамейка е надраснала прякора си, че вече не е младата правистка от колежа, помещаващ се в някогашния универсален магазин. Беше получила бойното си кръщение с работата си в съда и извън него.

— И от днес ще седи на голямата маса! — прибавих.

Лорна подсвирна и изръкопляска.

— А сега е ред на Сиско — явно почувствала се неловко от цялото това внимание, отбеляза Аронсън.

— Май първо ще трябва да призова Дрискъл — възразих аз.

— Защо? — учуди се тя.

— Защото сутринта в кабинета на Пери съобщих на съда и обвинението за неговото съществуване и за включването му в свидетелския ми списък. Фриман възрази, обаче тъкмо тя повдигна въпроса за фейсбук, затова съдията се съгласи с призоваването на Дрискъл. Та сега си мисля, че колкото по-бързо стигна до него, толкова по-малко време за подготовка ще има прокурорката. Ако продължа по план и призова Сиско, нейните следователи ще могат да работят по него цял следобед.

Само Лорна кимна, приемайки логиката ми. Но това ми стигаше.

— Мамка му, пък аз се издокарах — възкликна Сиско.

Вярно си беше. Моят следовател носеше риза с дълги ръкави и яка, която сякаш щеше да се пръсне, ако той издуеше мускули. Вече я бях виждал — свидетелската му риза.

Оставих измърморването му без отговор.

— Като стана дума за Дрискъл, къде е той, Сиско?

— Сутринта моите момчета са го, закарали в клуба. Когато се чух с тях за последен път, играел билярд.

Вперих поглед в него.

— Не му дават да пие, нали?

— Не, естествено.

— Само това ми трябва, пиян свидетел.

— Не се безпокой, казах им да не му дават алкохол.

— Добре, обади им се. Кажи им в един да доведат Дрискъл в съда. Той ще е следващият.

В ресторанта беше прекалено шумно за телефонен разговор. Сиско се измъкна от сепарето и се насочи към изхода. Проследихме го с погледи.

— Знаете ли, ризата много му отива — отбеляза Аронсън.

— Нима? — Лорна повдигна вежди. — На мен пък не ми харесват дългите ръкави.

Едва познах Доналд Дрискъл със сресана коса и костюм. Сиско го беше завел в стаята за свидетели. Когато влязох, той уплашено ме погледна от масата.

— Как беше в клуба на Светците? — попитах.

— Предпочитам да бях другаде.

Кимнах в престорено съчувствие.

— Готов ли си?

— Не, ама съм тука.

— Добре, след няколко минути Сиско ще дойде да те вземе и да те доведе в залата.

— Както кажеш.

— Виж, знам, че сега не ти изглежда така, но постъпваш както трябва.

— Прав си… че сега не ми изглежда така.

Нямах представа какво да му отговоря.

— Добре, ще се видим там.

Излязох от стаята и дадох знак на Сиско, който стоеше в коридора с двамата „надзиратели“ на Дрискъл. Посочих към залата и той кимна.

Когато стигнах до масата на защитата, заварих там Дженифър Аронсън и Лиза Трамъл. Седнах при тях, но преди да успея да кажа нещо, съдията зае мястото си и нареди да доведат съдебните заседатели. След като призовах Доналд Дрискъл и той се закле, преминах направо на въпроса.

— Господин Дрискъл, какъв сте по професия?

— Работя в ай ти.

— И какво означава това?

— Информационни технологии. Означава, че работя с компютри и интернет. Намирам най-добрия начин да използвам новите технологии, за да събирам информация за клиента, работодателя или който и да е друг.