Майкъл Конъли - Петата поправка

— Щатът Калифорния издава нотариални лицензи с валидност пет години. Това означава, че този нотариален печат е издаден през две хиляди и девета, и все пак нотариалната заверка на документа е от шести март две хиляди и седма. Този нотариален печат не е издаден през две хиляди и седма. Следователно документът, прехвърлящ на Уест Ланд Нешънъл собствеността върху ипотеката на имота на семейство Трамъл, е фалшив.

Върнах се на катедрата, за да прегледам бележките си и да дам възможност на съдебните заседатели да осмислят добре показанията на Аронсън. Крадешком хвърлих поглед към ложата и забелязах, че неколцина от тях още се взират в екраните. Чудесно.

— И какво означаваше за вас тази измама?

— Че можем да оспорим правото на Уест Ланд да обяви ипотеката на имота на семейство Трамъл за просрочена. Банката не беше законен притежател на ипотеката. Тя продължаваше да се води на Сити Про.

— Съобщихте ли на Лиза Трамъл за това откритие?

— На седемнайсети декември миналата година проведохме среща с клиентката, на която присъствахме ние с вас и Лиза. Съобщихме й, че разполагаме с ясно и убедително доказателство за документна измама. Казахме й също, че ще го използваме, за да преговаряме за положителен изход от нейната ситуация.

— Как реагира тя?

Фриман възрази, че отговорът на този въпрос може да е основан само на непреки наблюдения. Аз я контрирах, заявявайки, че ми е било позволено да изясня психическото състояние на обвиняемата по време на убийството. Съдията се съгласи и разреши на Аронсън да отговори.

— Лиза беше много щастлива и оптимистично настроена. Каза, че това било подранил коледен подарък — да знае, че няма да изгуби дома си скоро.

— Благодаря. Добре, впоследствие вие написахте писмо до Уест Ланд Нешънъл, което аз подписах. Какво съдържаше то?

— В него се излагаха доказателствата за измамата. Писмото беше адресирано до Мичъл Бондюрант.

— И каква беше целта на това писмо?

— С него трябваше да поставим началото на преговорите, за които бяхме съобщили на Лиза Трамъл. Искахме да информираме господин Бондюрант какво прави АЛОФТ от името на банката. Смятахме, че господин Бондюрант няма да иска да се стигне до публично разкриване на измамата и че това ще улесни преговорите в полза на нашата клиентка.

— Когато написахте това писмо, знаехте ли, че господин Бондюрант ще го препрати на Луис Опарицио в АЛОФТ?

— Не.

— Благодаря. Нямам повече въпроси.

Съдията обяви сутрешна почивка и Дженифър зае стола на клиентката ни, след като Лиза и Хърб Дал излязоха да се поразтъпчат в коридора.

— Най-после доживях да седна на това място — каза тя.

— Не се бой, от утре си тук. Страхотно се справи, Бълокс. Сега започва трудното.

Погледнах Фриман, която беше останала на масата на обвинението и довършваше плана си за кръстосания разпит.

— Просто помни, че имаш право да мислиш колкото искаш. Когато ти задава тежък въпрос, поеми си дъх, успокой се и отговори, ако знаеш отговора.

Тя ме погледна въпросително, сякаш ме питаше дали говоря сериозно: „Да кажа истината, така ли?!“

Кимнах.

— Ще се справиш.

След почивката Фриман отиде на катедрата и разтвори папката с бележките си. Общо взето, театър. Направи каквото можеше, но винаги е истинско предизвикателство да разпитваш адвокат, макар и млад. Прокурорката близо час се опитваше да открие противоречия в показанията на Аронсън, ала безуспешно.

Накрая пое в нова посока, като при всяка възможност се държеше саркастично. Сигурен признак, че е ядосана.

— Та след онази прекрасна и щастлива среща преди Коледа, кога се видяхте с клиентката си?

Аронсън дълго трябваше да мисли, преди да отговори.

— Трябва да е било след като я арестуваха.

— А чували ли сте се по телефона? След онази среща кога разговаряхте с нея по телефона?

— Сигурна съм, че са разговаряли няколко пъти с господин Холър, но аз не съм се чувала с нея, преди да я арестуват.

— Следователно не сте имали представа в какво психическо състояние се е намирала вашата клиентка през времето от срещата до убийството, нали така?

Както я бях инструктирал, моята младша сътрудничка не бързаше да отговори.

— Ако имаше промяна във вижданията й за хода на делото, струва ми се, щях да науча за това или лично от нея, или от господин Холър. Но нямаше нищо подобно.

— Съжалявам, но не ви питам какво ви се струва. Да не би да искате да кажете на съдебните заседатели, че въз основа на срещата с клиентката ви през декември сте знаели какво е психическото й състояние цял месец след това?!