Майкъл Конъли - Петата поправка

Тъкмо пресмятах числата и зяпах десетгодишното БМВ, паркирано на номер 10, когато Сиско ме повика. Погледнах нагоре и той ми махна.

Качих се. Той стоеше пред отворената врата на апартамент 24 и ми даде знак да вляза.

— Спеше, ама накрая ми отвори.

Влязох вътре и видях чорлав мъж, седнал на диван в оскъдно мебелирана дневна. Косата му стърчеше на замръзнали къдрици и възли отдясно. Беше се наметнал с одеяло. Въпреки това бях сигурен, че е човекът от снимката, която Сиско бе свалил от акаунта на Доналд Дрискъл във фейсбук.

— Лъже — заяви мъжът. — Не съм го канил. Той разби вратата.

— Не, покани ме — възрази Сиско. — Имам свидетел.

И ме посочи. Мъжът проследи показалеца му с мътен поглед и за пръв път вдигна очи към мене. Видях, че ме е познал. Наистина беше Дрискъл. И бяхме попаднали на нещо.

— Ей, гледайте сега, не знам каква е…

— Вие ли сте Доналд Дрискъл? — попитах.

— Нищо няма да ти кажа. Не може да разбивате…

— Ей! — изрева Сиско.

Мъжът чак подскочи. Даже аз се сепнах, тъй като тази нова тактика на разпит ме изненада.

— Просто отговори на въпроса — по-спокойно продължи моят следовател. — Ти ли си Доналд Дрискъл?

— Кой пита?

— Знаеш кой пита — казах аз. — Позна ме още щом ме видя. И знаеш защо сме тук, Доналд, нали?

Приближих се и извадих призовката от джоба на якето си. Дрискъл беше висок, но мършав и бял като вампир, което ми се стори странно, понеже живееше на една пряка от плажа. Пуснах сгънатия документ в скута му.

— Какво е това? — попита той и го метна на пода, без да го разгъне.

— Това е призовка и можеш да я изхвърлиш, без да я прочетеш, обаче няма никакво значение. Призовката ти е връчена, Доналд. Имам свидетел и съм съдебен служител. Ако утре в девет не се появиш да свидетелстваш, гарантирам ти, че до обед ще се озовеш в затвора по обвинение в неуважение към съда.

Дрискъл се наведе и вдигна призовката.

— Ти майтапиш ли се с мен? Заради тебе ще ме убият.

Хвърлих поглед към Сиско. Определено бяхме попаднали на нещо.

— За какво говориш?

— Говоря за това, че не мога да свидетелствам! А съм се приближил до съда, а са ме очистили. Сигурно и в момента наблюдават квартирата ми!

Пак погледнах Сиско и отново насочих вниманието си към мъжа на дивана.

— Кой ще те убие, Доналд?

— Няма да ти кажа. Ти кой си мислиш, а?

Замери ме с призовката и тя отскочи от гърдите ми и падна на земята. Дрискъл скочи от дивана и понечи да се втурне към отворената врата. Одеялото се свлече от раменете му и видях, че е само по гащета и потник. Преди да направи и три крачки, Сиско го блъсна с тяло като футболен защитник и Дрискъл отхвърча към стената и се строполи на пода. Поставеният в рамка постер на момиче със сърф се откачи и рамката се разби на пода до него.

Моят следовател спокойно се наведе, изправи Дрискъл и го върна на дивана. Отидох при вратата и я затворих — опасявах се, че трясъкът може да доведе някой любопитен съсед.

— Не можеш да избягаш от това, Доналд — казах спокойно. — Разкажи ни каквото знаеш и какво си направил. Можем да ти помогнем.

— Ще помогнете да ме убият, задници такива. И май ми строшихте рамото, мамка ви!

Раздвижи ръката и рамото си, все едно загряваше за мач. Лицето му се сгърчи.

— Как си? — попитах.

— Нали ти казах, май е счупено. Усетих, че нещо поддава.

— Нямаше да можеш да я движиш, ако беше счупена — отбеляза Сиско.

Гласът му прозвуча заплашително, сякаш щеше да има още последици, ако наистина има счупено. Заговорих кротко и доброжелателно.

— Какво знаеш, Доналд? Защо представляваш опасност за Опарицио?

— Нищо не знам и не съм казал това име — ти го каза.

— Разбери, връчена ти е валидна призовка. Можеш да дойдеш и да свидетелстваш, или да останеш в затвора, докато го направиш. Помисли за следното обаче. Ако свидетелстваш за АЛОФТ и за това, което си направил, ще бъдеш защитен. Никой няма да ти направи нищо, защото ще е очевидно откъде е дошло. Това е единственият ти изход.

Той поклати глава.

— Да бе, очевидно, ако го направят сега. Ами след десет години, когато никой няма да си спомня за тъпия ти процес и те ще могат да се скрият зад всичките пари на света?

Нямаше какво да му отговоря.

— Виж, съдят моя клиентка, животът й е заложен на карта. Тя има малък син, а се опитват да й отнемат всичко. Няма да…

— Майната му, тя сигурно го е извършила. Говорим за две различни неща. Аз не мога да й помогна. Нямам доказателства. Нямам нищо. Просто ме оставете на мира! Ами моят живот? И аз искам да живея.