Майкъл Конъли - Петата поправка

— Вие сте бивш служител на АЛОФТ, нали така?

— Да, тази година работих там десет месеца.

— В ай ти отдела ли?

— Да.

— Точно с какво се занимавахте?

— Имах няколко задължения. В този бизнес широко се използват компютри. Имат много служители и огромна нужда от достъп до информация през интернет.

— И вие им помагахте да я получават?

— Да.

— Добре, познавате ли обвиняемата Лиза Трамъл?

— Никога не сме се срещали, но знаех за нея.

— От това дело ли?

— Да, но и от по-рано.

— От по-рано. Бихте ли пояснили?

— Едно от задълженията ми в АЛОФТ беше да се опитвам да следя Лиза Трамъл.

— Защо?

— Не знам защо. Просто ми наредиха и аз го правех.

— Кой ви нареди да следите Лиза Трамъл?

— Господин Бордън, моят началник.

— Нареждал ли ви е да следите и някой друг?

— Да, още цял куп хора.

— Колко души означава „цял куп“?

— Поне десетина.

— Какви бяха тези хора?

— Други протестиращи срещу ипотеките като Трамъл. Както и служители на някои банки, с които имахме делови отношения.

— Като например?

— Като убития. Господин Бондюрант.

Прегледах бележките си, докато съдебните заседатели смелят тази информация.

— Добре, в какво се изразяваше това следене?

— Трябваше да търся всичко възможно за тези хора в интернет.

— Господин Бордън обясни ли ви защо ви възлага тази задача?

— Веднъж го попитах и той каза, че господин Опарицио искал тази информация.

— За основателя и президента на АЛОФТ Луис Опарицио ли става дума?

— Да.

— Имахте ли конкретни инструкции от господин Бордън за Лиза Трамъл?

— Не, просто трябваше да търся всичко възможно за нея.

— И кога ви възложиха тази задача?

— Миналата година. Започнах работа в АЛОФТ през април и трябва да е било няколко месеца по-късно.

— Може ли да е било през юли или август?

— Да, горе-долу тогава.

— На господин Бордън ли предавахте откритата информация?

— Да.

— И сте установили, че Лиза Трамъл има профил във фейсбук.

— Да, беше логично да проверя там.

— Станахте ли неин приятел във фейсбук?

— Да.

— И така сте можели да следите постовете й за ИДЕАЛ и просрочената ипотека на дома й, нали?

— Да.

— Съобщихте ли конкретно за това на своя началник?

— Казах му, че тя е във фейсбук и е доста активна, както и че така мога да следя какво прави и какви са плановете на ИДЕАЛ.

— И той какво ви отговори?

— Нареди ми да следя стената й и да обобщавам всичко веднъж седмично в имейл. Така и направих.

— Под истинското си име ли изпратихте предложението за приятелство на Лиза Трамъл?

— Да. Вече имах акаунт във фейсбук, нали разбирате, под истинското си име. Затова не го криех. Тъй де, съмнявах се, че ме познава.

— Какви отчети предавахте на господин Бордън?

— Нали разбирате, например, ако нейната група подготвяше демонстрация някъде, аз им съобщавах датата и часа, такива неща.

— Току-що казахте, че сте им съобщавали. И на някой друг ли пращахте тези отчети, освен на господин Бордън?

— Не, но знаех, че той ги препраща на господин Опарицио, защото големият шеф от време на време ми пращаше имейли за нещата, които пишех на господин Бордън. Затова знаех, че той чете отчетите.

— С всичко това вършехте ли нещо незаконно, като събирахте информация за Бордън и Опарицио?

— Не.

— В някое от седмичните си обобщения за дейността на Лиза Трамъл споменали ли сте за нейните постове, показващи, че е била в гаража на Уест Ланд Нешънъл и е чакала Мичъл Бондюрант, за да разговаря с него?

— Да, веднъж. Уест Ланд беше един от най-големите клиенти на фирмата и реших, че господин Бондюрант трябва да знае, ако още не му е известно, че тази жена го е причаквала там.

— И сте съобщили на господин Бордън, че Лиза Трамъл е намерила мястото за паркиране на господин Бондюрант и го е чакала.

— Да.

— И той благодари ли ви?

— Да.

— Всичко това пишеше ли го в имейлите?

— Да.

— Запазихте ли копие на имейла, който сте пратили на господин Бордън?

— Да.

— Защо?

— Просто имам навика да пазя копия, особено когато си имам работа с важни хора.

— Носите ли копие на този имейл сега?

— Да.

Фриман възрази и помоли да се приближим до съдийската маса. Там успешно защити твърдението си, че не е възможно да се удостовери истинността на разпечатка на стар имейл. Пери не ми позволи да го представя като доказателствено средство и ми нареди да се задоволя със спомените на Дрискъл.

Така или иначе, вече бях изяснил пред съдебните заседатели, че Бордън е знаел за отиването на Трамъл в гаража и че той е връзката с Опарицио. Елементите на инсценировката бяха налице. Обвинението искаше заседателите да повярват, че първото отиване на Лиза там е било суха тренировка за убийството, което по-късно е извършила. Аз пък исках да повярват, че благодарение на фейсбук авторът на тая инсценировка е знаел всичко необходимо.