Майкъл Конъли - Петата поправка

Сиско кимна. Смених темата.

— Мисля, че Опарицио е начинът да приключим. Ако със своите въпроси и неговите отговори успея да представя пред съдебните заседатели онова, което откри Сиско, и го докарам до ръба, най-вероятно просто ще свърша така и няма да се наложи да даваш показания, Сиско.

— Чудесно — отвърна моят следовател. — Тогава утре няма да нося тази униформа.

И подръпна яката си, като че ли е от шкурка.

— Не, пак ще трябва да дойдеш официален, за всеки случай. Имаш ли друга такава риза?

— Нямам. Ще се наложи довечера да я изпера.

— Майтапиш ли се? Само една…

Сиско тихо подсвирна и кимна към вратата зад гърба ми. Обърнах се тъкмо навреме, за да видя, че Маги Макфърсън се настанява на свободния стол до мен.

— Ето те и теб.

— Маги Страшната.

Тя посочи чашата ми.

— Дано не е това, което си мисля.

— Не се тревожи, не е.

— Добре.

Поръча на бармана Ранди истинска водка тоник, навярно просто за да ми натрие носа.

— Е, удавяш мъката без алкохол, а? Чух, че днес е бил добър ден за добрите.

С други думи, за обвинението. Винаги.

— Възможно е. Бавачка ли си наела за понеделник вечер?

— Не, бавачката сама ми предложи. Приемам винаги, когато мога, защото тя вече си има гадже и сигурно ще трябва да се сбогувам с излизането в петък и събота вечер.

— Имаш бавачка и отиваш сама на бар?!

— Може пък да съм търсила тебе, Холър. Да ти е хрумвало такова нещо?

Завъртях се с гръб към Аронсън и с лице към Маги.

— Наистина ли?

— Може би. Реших, че имаш нужда от компания. Не си вдигаше телефона.

— Забравил съм го. Още е изключен от съда.

Извадих джиесема и го включих. Нищо чудно, че Хърб Дал не беше успял да се свърже с мен.

— Искаш ли да отидем у вас? — попита тя.

Дълго я гледах, преди да отговоря.

— Утре е най-важният ден от процеса. Трябва да…

— Свободна съм до полунощ.

Дълбоко си поех дъх, но излезе повече въздух, отколкото влезе. Наведох се към нея така, че допрях глава до нейната, нещо като докосването на шпагите преди фехтовка.

— Не мога да продължавам така — прошепнах в ухото й. — Трябва или да направим крачката, или да сложим край.

Маги постави длан на гърдите ми и ме отблъсна. Уплаших се от това какъв ще стане животът ми ако тя напълно изчезне от него. Съжалих за току-що отправения ултиматум, защото знаех, че ако я принудя да направи избор, ще предпочете второто.

— Какво ще кажеш да мислим само за сега, Холър?

— Добре — отговорих толкова бързо, че и двамата избухнахме в смях.

Бях избегнал куршум, който бях изстрелял срещу самия себе си. Засега.

— По някое време ще трябва да свърша малко работа.

— Добре, ще се погрижим за това.

Тя протегна ръка към чашата си, но по погрешка взе моята. А може и да беше нарочно. Отпи, после отвратено сбърчи лице.

— Без водката има гаден вкус. Какъв е смисълът?

— Знам. Това някаква проверка ли беше?

— Не, просто грешка.

— Разбира се.

Маги надигна собствената си чаша. Леко се завъртях и погледнах Сиско и Аронсън. Двамата се бяха навели един към друг, разговаряха и не ми обръщаха внимание. Отново се обърнах към Маги.

— Ожени се пак за мене. След това дело ще променя всичко.

— Това вече съм го чувала. Втората част.

— Да, но този път ще се случи. Вече се случва.

— Веднага ли трябва да ти отговоря? Предложението ти само за сега ли важи, или мога да си помисля?

— Естествено, няколко минути. Отивам до тоалетната и веднага се връщам.

Пак се разсмяхме. Наведох се, целунах я и задържах лице в косата й.

— Не мога да си представя да съм с друга.

Тя се обърна към мен име целуна по бузата, после се отдръпна.

— Не понасям публичните прояви на нежност, особено в барове. Изглежда ми адски евтино.

— Извинявай.

— Да вървим.

Маги се смъкна от стола. Изправих се и в движение отпих последна глътка от чашата си. Извадих пари и отброих достатъчно банкноти, за да покрия цялата сметка, включително бакшиша на бармана. Казах на Сиско и Аронсън, че си тръгвам.

— Нали още обсъждахме Опарицио — възрази Дженифър.

Видях, че Сиско крадешком я докосва по ръката. „Недей сега“. Мислено му благодарих.

— Знаете ли, днес имахме тежък ден — казах. — Понякога да не мислиш за нещо е най-добрият начин да се подготвиш за него. Утре рано сутринта ще мина през офиса. Ако искате, елате. Ако не, в девет ще се видим в съда.

Сбогувахме се и двамата с бившата ми жена излязохме от бара.

— Искаш ли да оставиш колата си тук? — предложих аз.