Майкъл Конъли - Петата поправка

Не се наложи Пери да мисли дълго, преди да реши.

— Можете да продължите, господин Холър, но скоро вече трябва да приземите този самолет.

— Благодаря, ваша чест.

Върнахме се на местата си и реших да ускоря темпото.

— Господин Опарицио, миналия януари, когато сте водили тези преговори с Ле Мюър, вие сте знаели, че ще вземете огромна сума, ако сключите сделката, нали така?

— Щях да бъда щедро компенсиран за годините, които отдадох за развитието на фирмата.

— Но загубата на един от най-големите ви клиенти — на сумата четирийсет милиона годишни приходи — е щяла да изложи сделката на опасност, не съм ли прав?

— Никой от клиентите ни не е заплашвал да ни напусне.

— Отново привличам вниманието ви към писмото от господин Бондюрант. Не бихте ли казали, че господин Бондюрант ви е отправил явна заплаха да ви лиши от бизнеса с Уест Ланд? Копието на въпросното писмо е пред вас, струва ми се, ако се налага да се консултирате с текста.

— Няма нужда да гледам писмото. Това не представляваше абсолютно никаква заплаха за мен. Мич ми прати писмото и аз се погрижих за проблема.

— Както се погрижихте за Доналд Дрискъл ли?

— Възразявам — обади се Фриман. — Спорно твърдение.

— Оттеглям въпроса. Господин Опарицио, вие сте получили това писмо точно по средата на сделката с Ле Мюър, нали така?

— Беше по време на преговорите, да.

— И когато сте получили това писмо от господин Бондюрант, вие сте знаели, че самият той има финансови затруднения, така ли е?

— Не знаех нищо за финансовото положение на господин Бондюрант.

— Не сте ли наредили на служител във вашата фирма да проверява господин Бондюрант и други банкери, с които сте имали делови отношения?

— Не, това е нелепо. Който ви го е казал, е лъжец.

Идваше моментът да изпитам работата на Хърб Дал като двоен агент.

— Когато ви е пратил това писмо, господин Бондюрант знаел ли е за тайните ви преговори с Ле Мюър?

Опарицио трябваше да отговори „Нямам представа“. Аз обаче бях казал на Дал да съобщи чрез своя човек, че правният екип на Трамъл не разполага с нищо по този ключов елемент от защитната стратегия.

— Не знаеше нищо — заяви свидетелят. — Докато се водеха преговорите, държах всичките ни клиенти на тъмно.

— Кой е най-висшият финансов служител в Ле Мюър?

За миг Опарицио като че ли се слиса от въпроса и внезапната промяна на посоката.

— Трябва да е Сид Дженкинс. Сидни Дженкинс.

— Той ли ръководеше групата по сливането от страна на Ле Мюър?

Фриман възрази и попита докъде ще доведат тези въпроси. Казах на съдията, че скоро ще разбере, и той ми позволи да продължа, като инструктира Опарицио да отговори.

— Да, по сливането преговарях със Сид Дженкинс.

Разтворих папката, която лежеше на катедрата пред мене, извадих един документ и помолих Пери за разрешение да го дам на свидетеля. Както и очаквах, прокурорката възрази и двамата проведохме разгорещен спор до съдийската маса относно допустимостта на въпросното доказателствено средство. Ала след като тя беше спечелила битката за отчета за вътрешно разследване в АЛОФТ, сега Пери изравни резултата и ми позволи да използвам документа.

Връчих го на свидетеля.

— Господин Опарицио, бихте ли казали на съдебните заседатели какъв е този документ?

— Не съм сигурен.

— Не е ли разпечатка от електронен календар?

— Щом казвате.

— И чие е името най-отгоре?

— Мичъл Бондюрант.

— А датата?

— Тринайсети декември.

— Бихте ли прочели бележката за десет часа?

Фриман отново поиска да се приближим до масата и ние се изправихме пред Пери.

— Ваша чест, тук съдим Лиза Трамъл. А не Луис Опарицио или Мичъл Бондюрант. Така става, когато някой се възползва от доброжелателното отношение на съда и му се даде свобода. Възразявам срещу тази насока на разпит. Колегата ни отдалечава много от въпроса, който трябва да решат съдебните заседатели.

— Ваша чест — отвърнах аз. — Тук пак става дума за вина на трето лице. Това е страница от електронен календар, предадена на защитата с доказателствените материали. Отговорът на този въпрос ще изясни на съдебните заседатели, че пострадалият е изнудвал свидетеля. А това е мотив за убийство.

— Ваша чест, това…

— Стига, госпожо Фриман. Отхвърлям възражението.

Върнахме се на местата си и съдията нареди на Опарицио да отговори. Повторих въпроса заради съдебните заседатели.

— Какво пише в календара на господин Бондюрант за десет часа на тринайсети декември?