Майкъл Конъли - Петата поправка

— Пише „Сидни Дженкинс, Ле Мюър“.

— Това не ви ли говори, че господин Бондюрант е научил за сделката между АЛОФТ и Ле Мюър през декември миналата година?

— Нямам представа какво се е обсъждало на тази среща и дали изобщо се е провела.

— Каква е причината човекът, който е ръководил сливането на АЛОФТ, да се срещне с един от най-важните клиенти на вашата фирма?

— Ще трябва да зададете този въпрос на господин Дженкинс.

— Може би ще му го задам.

В хода на разпита Опарицио постепенно се беше намръщил. Номерът с Хърб Дал действаше. Продължих нататък.

— Кога сключихте сделката за продажбата на АЛОФТ?

— В края на февруари.

— За колко продадохте фирмата?

— Предпочитам да не казвам.

— Ле Мюър е публично акционерно дружество, господин Опарицио. Информацията е общодостъпна. Бихте ли ни спестили време и…

— Деветдесет и шест милиона долара.

— Повечето от които, като единствен собственик, сте получили вие, нали така?

— Голяма част, да.

— Получили сте и акции от Ле Мюър, нали?

— Да.

— И си оставате президент на АЛОФТ.

— Да. Продължавам да ръководя фирмата. Просто сега имам шефове.

Опита се да се усмихне, но повечето обикновени работещи хора в залата не видяха нищо смешно в думите му, като се имаха предвид получените от него милиони.

— Значи все още участвате активно в ежедневната дейност на фирмата.

— Да.

— Господин Опарицио, личният ви дял от продажбата на АЛОФТ на шейсет и един милиона долара ли възлиза, както съобщи „Уолстрийт Джърнъл“?

— Допуснали са грешка.

— Как така?

— Моят дял възлизаше на тази сума, но не я получих наведнъж.

— Получили сте я с разсрочено плащане, така ли?

— Нещо подобно, но не виждам какво общо има това с въпроса кой е убил Мич Бондюрант, господин Холър. Защо съм тук? Нямам нищо…

— Ваша чест?

— Един момент, господин Опарицио — каза съдията.

После се наведе напред и замълча, сякаш обмисляше нещо.

— Ще направим сутрешната почивка сега и страните ще дойдат с мен в кабинета. Заседанието се закрива.

За пореден път последвахме Пери в кабинета му. За пореден път аз щях да съм на мушката. Обаче толкова му бях ядосан, че преминах в настъпление. Останах прав, докато двамата с Фриман седнаха.

— При цялото ми уважение, ваша чест, бях набрал известна инерция, но сега ще я изгубя с това преждевременно обявяване на почивката.

— Може и да сте набрали огромна инерция, господин Холър, обаче тя ви води надалеч от това дело. Затворих си очите и ви позволих да представите защита, включваща вина на трето лице, но започва да ми се струва, че съм бил подведен.

— Ваша чест, оставаха ми четири въпроса и всичко щеше да си дойде на мястото, само че вие ме спряхте.

— Вие сам се спряхте, господин адвокат. Не мога да си седя спокойно и да ви оставя да продължавате така. Госпожа Фриман възразяваше, сега възразява дори самият свидетел. Изкарвате ме глупак. Просто стреляте наслуки. Обещахте на мен и на съдебните заседатели да докажете не само невинността на своята клиентка, но и кой е извършил това престъпление. Само че това вече е петият свидетел на защитата, а вие още стреляте наслуки.

— Не вярвам на ушите си, ваша чест… Вижте, не е вярно, че стрелям наслуки. Тъкмо това е доказателството. Бондюрант е заплашвал този човек да го лиши от шейсет и един милиона долара. Очевидно е и всеки здравомислещ го разбира. И това ако не е мотив за убийство, предполагам, че…

— Мотивът не е доказателство — прекъсна ме Фриман. — Явно не разполагате с такова. Цялата защита е вятър и мъгла. Какво сега, да не изкарате заподозрени всички, чиито ипотеки Бондюрант е обявил за просрочени?!

Насочих показалец към нея.

— Това не е лоша идея. Факт е обаче, че защитата не е вятър и мъгла, и ако ми бъде позволено да продължа разпита на свидетеля, съвсем скоро ще стигна до доказателството.

— Седнете, господин Холър, и моля, мерете си думите, когато се обръщате към мен.

— Да, ваша чест. Извинявам се.

Седнах и зачаках, докато Пери обмисляше ситуацията.

— Нещо друго, госпожо Фриман? — попита накрая.

— Мисля, че съдът е напълно наясно какво смята обвинението за онова, което беше разрешено да направи господин Холър. Още отначало предупредих, и продължих да го правя, че той ще се опита да отвлече вниманието с нещо, което по никакъв начин не е свързано с делото. Отдавна подминахме този момент и трябва да се съглася с вашето мнение, че така съдът наистина изглежда глупаво.