Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Това беше удар под кръста, но поне подсказа на Ривър, че Пърсивъл не може да измисли сериозно професионално възражение срещу предложението й. Тя се ухили.

— Нямам за цел да се превърна в поредния професор — телевизионна звезда. Това, което ме интересува, е работата ми. И съм готова да правя всичко, което е необходимо, за да мога да я върша по възможно най-добрия начин.

Пърсивъл въздъхна уморено.

— Знам това, доктор Уайлд. Затова и реших да ви назнача при нас. Много добре, съгласен съм да задвижите проекта. Но не сключвайте категорично споразумение с тези хора, преди да съм видял условията на договора.

— Благодаря ви, професоре — каза Ривър, устоявайки на импулса отново да забие юмрук във въздуха. — Няма да съжалявате за решението си.

Той въздъхна отново.

— Да се надяваме. А сега, преди да хукнете да изпробвате сценичния си грим, няма да е зле да хвърлите един поглед на това — той й подаде челюстта с жест, който тя оцени като израз на помирение. — Малко съм озадачен от начина на износване на кътниците.

Съзнавайки, че не е способна да се заеме със собствената си работа, Джейн Грешам се опитваше да насочи мислите си към семинарното занятие, което трябваше да води с първокурсниците идущата седмица. Темата беше ролята на измамния патос в поезията на романтиците. До такава степен й липсваше вдъхновение, че стигна дотам да се рови из годишниците на Обществото по съвременни езици, с надеждата, че би попаднала на нещо, което поне малко да й помогне да организира семинара. Беше се зачела в една забележително скучна публикация за ранното творчество на Колридж, когато главата на Дан се появи над преградата на библиотечната банка.

— Знаех си, че ще те намеря тук — заяви той самодоволно.

— Не е кой знае какво постижение на логиката — отвърна въздържано Джейн, — като се има предвид, че винаги сядам на едно и също място.

Той заобиколи преградата, за да застане до нея, и изкриви лице, като видя годишниците на Обществото по съвременни езици.

— Божичко! Щом си стигнала до годишниците, трябва да си на ръба на отчаянието.

Джейн бутна книгата настрани.

— Вече съм прекрачила ръба.

— Позволи ми тогава да те отведа оттук и да те почерпя едно кафе.

— Не бива. Трябва да подготвя семинара.

Дан повдигна вежди и изкриви надолу ъгълчетата на устата си.

— Можеш да ми вярваш, че ще се почувстваш по-добре след една бърза инжекция с кофеин и половин час, прекаран в моята компания.

Преустановявайки привидната си съпротива, Джейн стана и пъхна химикалката в джоба си.

— Ще оставя бележките си тук — каза тя, подчертавайки, че склонността й да бъде отклонявана от работата си има граници.

Без повече разговори те напуснаха библиотеката и завиха зад ъгъла, към кръчмата „Мечка и Тояга“. Там сервираха прилично кафе и за разлика от студентския стол все още позволяваха на пушачите да се поддават на порока си. Джейн се поободри, когато Дан се появи в избраното от тях ъглово сепаре с две големи чаши мока, увенчани с пирамиди от сметана.

— Лош човек си ти — заяви тя.

— Не съм привърженик на половинчатите мерки.

— Не мога да разбера как поддържаш такава стройна фигура — оплака се Джейн, хвърляйки поглед на стегнатия му корем под бялата тениска.

— Много спорт, скъпа. Да не забравяме и цигарите — те убиват апетита.

— Не само апетита, а и тези от нас, които трябва да се примиряват с твоето пушене.

Джейн отпи доволно от кафето, наслаждавайки се на контраста между хладната сметана и горещата напитка под нея.

— Ммм, точно това ми трябваше. И така, Дан, защо ме домъкна тук?

Той доби престорено невинно изражение.

— Джейн, учудваш ме. Като че ли никога досега не съм те канил на кафе.

Джейн подбели очи.

— Никога досега не си си правил труда да ме издирваш в библиотеката и да ме измъкваш оттам, за да ме водиш в заведение. Ще трябва скоро да се връщам, така че не ме карай да измъквам всяка дума от теб.

Той сви рамене и разпери ръце в добре познат на Джейн жест. „Като малко момче, което се прави на отракан чаровник, каза си тя. Време е да пораснеш, Дани, мойто момче“.

— Какво бих могъл да кажа? Спипа ме, малката. Да, действително имам скрита цел.

— Е, в такъв случай ще е добре да ме уведомиш каква е тя, защото нямам време да си играя на отгатване. Давай.

Дан поглади веждите си с жест, който също беше добре познат на Джейн, която нерядко го беше наблюдавала да преподава. Обикновено правеше така, когато искаше да спечели време.