Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Дан се намръщи.

— Би могло да означава какво ли не, Джейн — каза той меко.

— Не, не е така, Дан. Между Уилям и Мери Уърдсуърт е съществувала изключително тясна съпружеска близост. Нямали тайни един от друг. От друга страна, всички те изключително добре пазели семейните си тайни. Достатъчно е да си припомниш колко време е трябвало да изтече, докато светът узнава за извънбрачната връзка на Уърдсуърт с Анет Валон и за съществуването на тяхната незаконородена дъщеря. Поколения наред никой не е подозирал за тази скандална тайна.

— Добре, добре, съгласен съм с това. И въпреки това…

Джейн продължи поривисто, пресичайки опита му да възрази.

— Ако Уилям е пазел в тайна нещо от жена си, трябва да е имал наистина извънредно сериозни основания. Трябва да е било въпрос на живот и смърт. Това е единият ми аргумент. А другото е тази част от текста, в която става дума, че тайната засяга отблизо получателя на писмото. А Джон е бил женен за Изабела Крисчън Къруен, дъщеря на Хенри Крисчън Къруен, който пък бил братовчед на Флечър Крисчън. Когато Уърдсуърт умира, Изабела вече била покойница, а и бракът никак не бил щастлив, поне през по-голямата си част. Тя била глезено богаташко момиче, което злоупотребявало с крехкото си здраве — казвам го съвсем сериозно. Джон вече бил пострадал предостатъчно по линия на семейство Крисчън Къруен. Опитвала съм се да измисля някакво друго обяснение, но единственото, за което се сещам, единственото, което би обяснило и потайността, и възможността разкриването на тайната да причини неприятност на Джон е аз да съм права.

— Флечър Крисчън не само да се е върнал в Англия, но и да е разказал на Уърдсуърт цялата истина.

— Въпреки това в писмото не се казва нищо конкретно — каза Дан. — Искам да кажа, със същия успех би могло да бъде нещо, дискредитиращо Изабела, открито от Уилям.

Джейн го изгледа разочаровано.

— Ето на, нали ти казах, че е просто някаква моя идея фикс — каза тя с несигурен глас, опитвайки се да обърне всичко на смях.

— Не ме разбирай погрешно. Мисля, че наистина става дума за нещо по-сериозно. Каквото и да е това, за което говори Мери в писмото си, става дума за нещо, което не е изследвано от никого и дори само затова представлява интерес от научна гледна точка. Струва ми се, че трябва да проучиш този въпрос, при това колкото се може по-скоро, Джейн.

— Отлагам повече от година, Дан. Това ще трябва да почака, докато си осигуря достатъчно време, за да мога да проследя цялата история в новия архив.

Джейн допи кафето и придърпа палтото около раменете си, готова да си тръгне.

— Така ли мислиш?

— А защо не?

— Джейн, нали именно ти подчерта факта, че по откритото в торфеното находище тяло има татуировки, типични за Южните морета. Ами ако се окаже, че това е тялото на Флечър Крисчън? След нашия онзиденшен разговор направих някои груби проучвания в интернет. И едно от нещата, на които попаднах, беше предположение, че ако Флечър се е върнал, трябва да е станал контрабандист. А това е тъкмо такъв занаят, който би могъл да доведе до загадъчна смърт край скалите. Наистина е възможно да е той. А ако е така, куцо и сакато ще заоре във всички съществуващи в Езерната област архиви. И тогава ще бъде късно — някой ще открадне твоята мечта. — Той стисна здраво ръката й. — Трябва да действаш бързо. Освен това имаш нужда от помощ и експертни съвети. А за това мога да ти бъда полезен аз.

— Знаех си, че мога да ти се доверя, Уили — каза той. — Брат ми ми разказа за добротата, която си проявил, защитавайки името ми от публикуваните в печата клевети по мой адрес.

Така беше, бях писал до издателя на „Уикли Ентъртейнър“, отхвърляйки купчината лъжи, поместени във връзка с името на стария ми приятел. Държах да го направя като жест към брат му Едуард.

— Как се озова тук? — попитах аз. Той отвърна, че това било дълга история, но той с удоволствие щял да я сподели с мен.

— Долни лъжи се разпространяват по мой адрес, а аз искам да се узнае истината. Не мога да си представя по-подходящ човек, който да представи историята ми във вид, подходящ за широката публика, от теб, приятелю мой.

Признавам си, че се удивих на идеята да стана нещо като негов секретар, но колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че на историята може да бъде придадена художествена форма. Работата ми върху дългата поема, представяща моя живот, разви у мен предпочитание към епичните форми, а този разказ действително би бил епичен, тъй като ще представи най-добрите и най-лошите страни на човешкия дух.