Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Какво ще кажеш?

— Успя да убедиш Фил Маршъл — каза тя. — Той се обади на професор Стюарт. Първоначално не беше много възторжена, че я будят посред нощ, но когато Маршъл й обясни за какво става дума, наистина се развълнува. Ще тръгне от Лондон с влак в девет сутринта и ще носи прочутите диапозитиви от травмата. Маршъл изпрати човек да вземе ръката на Барбара Фенуик от университета в Манчестър. Ако данните съвпадат, ще повдигнат обвинение.

Тони затвори очи.

— Дано само не е сменил менгемето.

Тони усети, че на устните му напира усмивка.

— Мисля, че този път се справихме.

Прегърна Карол с една ръка и се изправи, повдигайки я със себе си. Отдръпна се малко назад и я погледна, все така усмихнато.

— Това беше изключително постижение. Наистина се гордея, че работих с теб по този случай.

Лицето й беше сериозно, очите й не се усмихваха.

Тони отпусна ръце и си пое дълбоко дъх.

— Карол, от доста време насам бягам от теб — поде той.

Карол кимна.

— Мисля, че знам защо — тя сведе очи. Не искаше да среща погледа му сега, когато най-сетне заговориха откровено.

— Така ли?

Мускулите на челюстта й се стегнаха и тя вдигна поглед към него.

— На моята съвест досега не тежеше човешки живот. Затова не можех да разбера как се чувстваш. Но сега, след смъртта на Дай Ърншоу, всичко се промени. А и това, че никой от нас не успя да спаси Дона…

Тони кимна мрачно.

— Не е кой знае колко приятно общо преживяване.

Карол често си бе представяла такъв момент на близост. Мислеше, че знае какво иска да стане след това. Сега забеляза с учудване, че реакциите й са по-различни от въображаемите. Тя постави ръка на рамото му и каза:

— По-лесно е да го понесеш с приятел, отколкото с любовник, Тони.

Известно време той се взираше, леко смръщен, в лицето й.

Мислеше за труповете на момичетата, изгорени от Джако Ванс в същата болница, където бе седял грижовно край леглата на умиращите. Мислеше за всичко, което Шаз Боуман би постигнала, и сега беше безвъзвратно загубено. Мислеше за всички срещи със смъртта, които им предстояха. Накрая помисли и за утехата — утехата, предлагана не от работата, а от приятелството. Лицето му се проясни и той каза:

— Знаеш ли, може и да си права.

Убийството е като магия, мислеше си той. Ловкостта му винаги мамеше очите, и така щеше да бъде и занапред. Мислеха си, че са го пленили, че са го пъхнали в чувал и оковали с веригите на вината. Мислеха си, че ще го удавят в доказателство. Но той беше ловък като илюзионист. Щеше да се освободи и да изскочи на свобода, когато най-малко го очакват.

Джако Ванс лежеше на тесния нар в килията, поставил здравата си ръка зад главата. Взираше се в тавана и си припомняше как се бе чувствал в болницата — единственото друго място, от което нямаше как да се измъкне. Беше пропадал в бездните на отчаянието и ставал жертва на гневни пристъпи. Знаеше, че това ще му се случва и сега, преди да успее да се измъкне от това място и от другите след това. Но когато лежеше в болницата, бе си повтарял, че един ден ще излезе оттам и бе съсредоточил цялата сила на интелекта си върху този момент.

Наистина, навремето бе разчитал на помощта на Мики. Зачуди се дали все още може да разчита на нея. Каза си, че докато е в състояние да поддържа някакво съмнение във вината си, тя няма да го зареже. Но разбереше ли се, че шансовете му намаляват, ще си плюе на петите. Но тъй като той нямаше намерение да допусне провал, тя вероятно щеше да остане с него.

Доказателствата бяха нестабилни. Все пак, не можеше да отрече, че Тони Хил умее да борави с тях. Трудно щеше да бъде някой да го обори в съдебната зала, дори Ванс да успееше да пусне предварително в печата клюката, че психологът е безнадеждно влюбен в Мики. При това такава версия съдържаше и риск. Тони се бе добрал по някакъв начин до истината за хомосексуалността на Мики. Ако това бъдеше огласено в отговор на обвиненията на Ванс, щеше да навреди много на репутацията на Мики, а и на собствения му образ на влюбен мъж, който не се нуждае от друга жена, освен любящата си съпруга.

Не, ако се стигнеше до битка в съда, дори да предположим, че всички съдебни заседатели са луди на тема телевизия, Ванс щеше да се изложи на голям риск. Трябваше да се постарае делото да не стигне по-далеч от предварително изслушване на страните. Трябваше да унищожи доказателствата, да докаже, че няма реално обвинение, срещу което да се защитава.

Най-голямата заплаха беше професор Стюарт със сведенията й за следите, които беше разчела. Ако успееше да омаловажи това доказателство, оставаха само косвени улики. Взети заедно, те натежаваха сериозно, но поотделно имаше начин да бъдат подкопани. Единствено менгемето не можеше да бъде пренебрегнато като веществено доказателство.