Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— И какво обясни?

— Момчетата били наблизо по работа, чули съобщение за вероятно проникване с взлом в къщата. Решили, че ще е по-бързо да проверят сами — защото държат на сътрудничеството между полицейските части. Намерили жената, която държи ключа, тя им го дала и им позволила да влязат в къщата. — Карол продължи да рецитира, вперила невиждащ поглед в тавана. — Преценили, че има възможност в къщата да се е скрил някой маниак, затова отворили подземието и открили трупа на млада бяла жена, отговаряща на описанието на Дона Дойл, за която са знаели, че е в списъка на изчезналите лица. Тъй като е известно, че господин Ванс е единственият човек, който влиза в къщата, съвсем естествено е той да бъде заподозрян, при положение, че смъртта съвсем очевидно не е настъпила по естествени причини. Преценила съм, че съществува опасност заподозреният да избяга. Пристигнал е на местопрестъплението с мощна кола, с която би могъл да се измъкне от преследване.

Въпреки че правомощията ми на главен инспектор не включват района на полицията в Нортъмбрия, имам правото да издавам заповед за арест навсякъде в страната. Постарахме се да не причиняваме неудобство на господин Ванс, когато го принудихме да ни последва. За него това бе по-добра алтернатива, вместо да се опита да побегне, което пък би довело до нежелателни реакции от страна на полицаите, с които работех. Така че слагането на белезници и приковаването му с тях към колата бе направено по-скоро в името на личната му безопасност.

Когато тя свърши, двамата се бяха ухилили широко.

— Така или иначе, местните момчета ми направиха услугата да го арестуват повторно, когато го доведохме тук.

— Прочетоха ли му обвинението?

Доброто настроение на Карол се изпари.

— Чакат да пристигне адвокатът му. Но са много стреснати. Прочетоха доклада ти, разговаряха с Кей, Леон и Саймън, но въпреки това са умрели от страх. Нищо не е приключило, Тони. Дори изобщо не е приключило. Тепърва ни предстоят неприятности.

— Така ми се иска да не бяха отваряли подземието! Можеха само да следят мястото, и после да свидетелстват, че са го видели да отваря капака и да слиза долу при трупа на Дона.

Карол въздъхна.

— Умряла е съвсем наскоро, нали?

— Да.

— Съдебният лекар счита, че смъртта е настъпила през последното денонощие.

Седяха мълчаливо и обмисляха дали са могли да направят нещо по-бързо или по-добре, чудеха се какво щеше да има по-добър ефект — пълното придържане към правилата или пълното им пренебрегване. Карол наруши напрегнатото мълчание.

— Струва ми се, че не искам да работя повече в полицията, ако не успеем да ги накараме да приберат Джако.

— Говориш така, защото си потисната от смъртта на Дай Ърншоу — Тони постави ръка върху нейната.

— Говоря така, защото човек като Ванс представлява смъртна опасност за обществото и ако ние не успеем да го обезвредим, значи не сме нищо повече от регулировчици с по-висок чин.

— А ако го приберат?

Тя сви рамене.

— Тогава може би ще оправдаем донякъде загубата на толкова хора.

Продължиха да седят мълчаливо и да отпиват от кафето си. После Тони прокара пръсти през косата си и каза:

— Имат ли добър патоанатом?

— Нямам представа. Защо?

Преди той да успее да й отговори, вратата се отвори и се появи смутената физиономия на Фил Маршъл, началника на местната полиция.

— Доктор Хил? Може ли да поговорим?

— Заповядайте, и ние говорим все за това — измърмори Карол.

Маршъл затвори вратата зад себе си.

— Ванс иска да разговаря с вас. Насаме. Няма нищо против разговорът да се записва, но не иска в помещението да има друг човек. Само вие двамата.

— Ами адвокатът му? — попита Карол.

— Казва, че иска да остане сам с доктор Хил. Какво ще кажете, докторе? Ще разговаряте ли с него?

— Нямаме какво да губим, така ли е?

Маршъл се намръщи.

— Мен ако питате, можем да изгубим доста нещо. Ще бъда откровен с вас. Искам доказателства, за да мога да повдигна обвинение срещу Ванс, или ще го пусна в рамките на двайсет и четири часа. Няма да поискам от съдията заповед за задържане въз основа на това, което ми представихте дотук.

Тони извади бележника си, надраска едно име и някакъв телефон, откъсна листа и го подаде на Карол.

— Това е лицето, което ми трябва тук. Можеш ли да обясниш за какво става дума, докато аз разговарям с Хубавеца?

Карол прочете написаното и уморените й очи светнаха.

— Разбира се — тя протегна ръка и стисна неговата. — Успех.