Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Още преди Саймън да бе отворил уста, тя го повлече със себе си в къщата. Двамата успяха да се промушат през открехнатата врата, така че Ванс не можа да надникне вътре.

— Не разбирам какво става — настоя Ванс. — Не трябваше ли да пристигнат вашите хора, които обработват местопрестъплението? И защо няма униформени полицаи?

Леон отново сви рамене.

— Действителният живот не е като това, което гледаме по телевизията.

Той допуши цигарата до самия филтър, после я хвърли на стъпалото пред себе си и я стъпка.

— Извинете! — Ванс посочи възмутено надолу. — Все пак това е моят дом. Това, че някой е бил убит тук, не дава право на полицията да съсипва имуществото ми.

Леон повдигна едната си вежда.

— Честно казано, сър, според мен точно сега това е най-малката ви грижа.

— Но това е възмутително — заяви Ванс.

— Ако ще си говорим за възмутителни събития, за мен една смърт при подозрителни обстоятелства води класацията за тази вечер.

Вратата пак се отвори едва-едва и на прага се появиха Саймън и Карол. Ванс си каза, че жената изглежда потисната, а на мъжа явно му се повдигаше. Чудесно. Онази мръсница не заслужаваше да бъде красив труп.

— Госпожо главен инспектор, ще ми обясни ли най-сетне някой какво става тук?

Той я наблюдаваше толкова внимателно, че не забеляза как двамата мъже застанаха от двете му страни. Карол впери поглед в лицето му. Студените й сини очи не трепнаха, когато срещнаха неговите.

— Джако Ванс, арестувам ви по подозрение в убийство. Не е необходимо да казвате нищо, но съм длъжна да ви предупредя, че ако при първоначалния разпит не споменете нещо, което смятате да представите по-късно в съда, това може да навреди на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.

Беше съвсем ясно, че той не вярваше на ушите си. Саймън и Леон пристъпиха по-близо до него. Още преди да осъзнае не само това, че жената го арестува, но и че онези двама идиоти си позволяват да го докоснат, стоманената гривна щракна около лявата му китка. Той дойде на себе си, когато двамата се опитаха да го повлекат обратно към ленд роувъра, сви се и се опита да се изтръгне със сила. Но загуби равновесие и краката му се плъзнаха по чакъла.

— Внимавайте да не падне — извика Карол и Леон успя да се мушне под Ванс в последния момент, преди той да се просне на земята. Саймън, който държеше здраво другата част на белезниците, ги дръпна така рязко, че Ванс изпищя от болка.

— Достави ми едно дребно удоволствие, боклук такъв — изръмжа Саймън. — Създай ми повод да те накарам да почувстваш какво си причинил на Шаз — той дръпна още веднъж белезниците и вдигна Ванс за ръката, принуждавайки го да стои изправен.

Леон също се изправи и блъсна Ванс в гърдите.

— Знаеш ли какво би ме направило щастлив? Много ми се иска да опиташ да избягаш! Направо ще изпадна в екстаз, защото тогава ще мога да те наритам колкото ми душа иска — той отново го блъсна. — Хайде, бягай. Бягай, изрод!

Ванс тръгна напред, залитайки — не само за да избегне болката в ръката, но и да не чува омразата в гласа на Леон. Блъсна се тежко в ленд роувъра, Саймън дръпна ръката му надолу и го заключи с белезниците към бронята на колата. После си пое дъх и плю в лицето му. Когато се обърна към Карол, тя видя сълзи в очите му.

— Не може да се измъкне — каза той.

— Всички ще съжалявате за тази нощ — гласът на Ванс беше тих и заплашителен.

Карол пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Саймън.

— Добре се справи, Саймън. А сега, ако някой няма други предложения, мисля, че е крайно време да повикаме полицията.

Полицейските участъци си имат характерни родови отлики. Така поне мислеше Тони. В столовете никога не се сервира салата, чакалните миришеха на застоял цигарен дим, независимо от това, че пушенето в тях беше забранено от години, а и обзавеждането беше винаги еднакво. Сега, в три часа сутринта, оглеждайки обстановката в полицейския участък в Хексъм, той реши, че със същия успех можеше да се намира в който и да било друг участък в страната. Докато се отдаваше на такива мрачни разсъждения, вратата се отвори и влезе Карол с две чаши кафе в ръце.

— Силно, черно, сварено по някое време миналата седмица — отбеляза тя и седна на стола срещу него.

— Какво става?

Тя изсумтя.

— Продължава да писка за неоснователен арест и незаконно лишаване от свобода. Аз дадох само обяснителни показания.

Той разбърка кафето си и забеляза колко уморен беше погледът й.