Вал Макдърмид - Чуждото страдание

Когато се озова на собственото си бюро, Стейси глътна две таблетки парацетамол без вода и смръщи съсредоточено лице. Не й беше необходимо време, за да прецени, че не съществува лесен начин да се намери път към местонахождението на уебкамерата, като се ползва образът на екрана за отправна точка. Стомахът й се свиваше, когато виждаше Пола в това положение, и тя й обеща в себе си да изтрие необратимо изображенията от всеки компютър, до който може да са достигнали, веднага след като успееха да я спасят. Нямаше да позволи записите да бъдат докопани от някакви мазни воайори. Пола нямаше да се превърне в среднощно забавление за скучаещи дежурни ченгета — или за когото и да било ДРУГ.

Един от колегите й, който работеше в компютърния екип по програмата HOLMES, се бе наел да прерови всички по-достъпни файлове в хард диска на лаптопа. Досега не беше открил нищо, освен потискащо количество хард порно записи.

Но Стейси не се интересуваше от леснодостъпните файлове. Тя знаеше, че толкова организиран престъпник като Джен Шийлдс никога не би направил пропуска да остави някаква важна информация достъпна за всекиго. Тя сигурно бе изтривала всичко уличаващо, и поради участието си в разследването на педофилите, вероятно бе научила поне основните мерки, които бяха необходими за редовно почистване на хард диска.

Това не означаваше, че не е останало нищо за откриване, и Стейси бе твърдо решена, ако такова нещо съществува, да го открие. След около час напрегнато търсене, тя успя да изолира само три фрагмента от неидентифицирани файлове. На пръв поглед изглеждаше, че съдържат само някакви неразбираеми йероглифи. Но Стейси разполагаше с достатъчно средства, така че не след дълго успя да превърне разбърканите символи в разбираеми думи и откъси от фрази.

Първият фрагмент не съдържаше нищо интересно. Приличаше на останки от прикачен файл към електронна поща, вероятно някой от стотиците шеговити циркуляри, които обикаляха света, ако се съдеше по откъслечните думи и изрази.

Но от втория фрагмент на Стейси й се зави свят, сякаш бе изпила наведнъж чаша водка.

„… мен договор с предварително пла… Едност…!%… айтрън Лейн, Темпъл… Макензи“

Когато принтерът оживя и зашумоля с хартията, Стейси хукна надолу към стаята на отдел „Убийства“, където на стената висеше голямата карта на Темпъл Фийлдс. Плъзна пръст по хартията, проследявайки имената на улиците. Ето я. Сайтрън Лейн. Малката уличка, отклоняваща се от улицата, на която бе изчезнала Пола.

С все по-нарастваща възбуда тя затича обратно към бюрото си. Междувременно знаците „!“ и „%“ бяха разчетени като 1 и 5. Беше се справила.

Карол отпусна глава на волана и почувства болката от напрегнатите мускули да се разпростира по раменете й в поредица от спазми. Не можеше да се справи с Джен Шийлдс. Нима тази жена беше в състояние да се измъкне от всякакви уличаващи я доказателства? Очевидно беше използвала целия си професионален опит, за да си изработи съвършените обяснения и извинения за всеки аспект от престъпната си дейност. Карол беше привикнала на първоначалното перчене на заловените престъпници, но това тук излизаше извън границите на обикновената самоувереност и достигаше своеобразна, макар и деформирана, убедителност.

Но с всичко това тя би могла да се примири, ако само успееше да прибере Пола жива у дома. Но шансовете в това отношение сега не бяха по-големи, отколкото в който и да било друг момент след отвличането й.

Тя изправи уморено рамене и запали двигателя. В същия момент мобилният й телефон зазвъня.

— Карол Джордан — обади се тя с глух глас.

— Стейси е — чу се отсреща. — Струва ми се, че открих.

— Какво си открила? — Карол не смееше да повярва.

— Открих къде е Пола — в един апартамент на Сайтрън Лейн номер петнайсет, в Темпъл Фийлдс. Наемният договор е сключен на името на Карл Макензи. Наши хора са влизали там още в нощта на отвличането, но сержант Шийлдс е водела претърсването и казала, че няма нищо подозрително.

Карол почувства, че гърлото й се свива от вълнение.

— Благодаря ти, Стейси — каза тя с усилие, преди сълзите да я задавят окончателно. — Аз поемам нещата.

Изключи телефона и се обади на Мерик. Никакъв отговор. Къде, по дяволите, се беше дянал? Сега нямаше време да го търси, но хубаво щеше да го насоли, когато най-сетне се появеше. Ругаейки под нос Мерик, Карол опита с номера на Кевин. Той отговори на второто позвъняване.

— Кевин, тръгвай към Темпъл Фийлдс, Сайтрън Лейн номер петнайсет. Ще се срещнем там. Доведи цял екип. Не влизайте, повтарям, не влизайте вътре, преди да съм дошла аз. Ясно ли е?