Вал Макдърмид - Чуждото страдание

Стори му се, че тя се смути за миг, но впечатлението беше прекалено мимолетно, за да бъде сигурен.

— Сигурно ме бъркате с някого. Не си плащам за секс.

— Не съм казал, че си плащала. Взехме показания от една млада жена, която твърди, че си я насилвала и си я заплашвала с арест, ако не ти се подчинява.

Джен се разсмя доволно с тих гърлен смях, напомнящ на гукане.

— Змиите са решили да изпълзят от дупките си, а? Доктор Хил, всеизвестно е, че работата в отдела за борба с порока постоянно излага човек на клеветнически обвинения. Мога да помоля много жени да свидетелстват, че съм имала сексуални отношения с тях, без да ги насилвам или заплашвам. Не ми е необходимо да заплашвам уличници, за да си осигуря секс. Като си помисля, ми се струва, че всеки съд ще е по-склонен да повярва на служителка на полицията със заслуги към обществеността, отколкото на някаква постоянно надрусана уличница.

— Аз не бих поел такъв риск — заяви Тони, все така спокойно и невъзмутимо. — Да поговорим сега за веществените доказателства, които открих в дома ти. Нямам предвид само компютъра, Джен. Открих скривалището ти — снимките, дисковете. Сигурен съм, че по тях има твои отпечатъци.

Тя въздъхна и сведе поглед към масата.

— Признавам, за това сте прав, доктор Хил. Може би ще облекча положението си, ако кажа цялата истина още сега. Да, наистина притежавах материалите, за които говорите. Но това може да ме уличи единствено в укриване на доказателства. Всички тези материали ми бяха изпратени анонимно по пощата. Може би вие ще ми кажете кой ги е изпратил? Знам, редно беше да предам доказателствата в полицията, но… — тя разпери ръце в израз на обезоръжаваща откровеност. — Какво да кажа? Не се гордея особено с постъпката си. Исках да си извоювам име, затова, вместо да предам доказателствата на главен инспектор Джордан, реших да запазя славата по разкриването на случая за себе си — тя вдигна очи и срещна погледа му. На лицето й изгря закачливата херувимска усмивка. — Мога единствено да изразя искреното си разкаяние.

Тони не можа да потисне напълно пораждащото се у него възхищение. Никога не беше виждал човек, който да се владее така съвършено, поне привидно. Беше разпитвал немалко психопати, някои от които със студена като лед психика, но никога не бе наблюдавал такъв абсолютен контрол над емоциите.

— Признавам си, не мога да разбера как точно си се справила. Трябва да е било страхотно предизвикателство — да успееш да принудиш Дерек и Карл да изпълняват нарежданията ти с абсолютна точност. Виждал съм опитни хипнотизатори, но се съмнявам, че който и да било от тях би постигнал такова ниво на контрол върху съзнанието и импулсивните реакции.

Тя го изгледа със съжаление и поклати глава.

— Не разбирам за какво говорите.

— Така ли? Аз пък си мислех, че ще ти бъде приятно да споделиш тайните на успеха си. Можела си да направиш добри пари, само като обучаваш хора като мен как да се сдобият с абсолютна власт над друго човешко същество, дори то да е жалък екземпляр като Карл или Дерек.

Никаква реакция. Тя дори не трепна. Тони реши да опита нещо по-различно.

— Жалко, че Карл Макензи е мъртъв. Сигурен съм, че би ни разказал доста интересни неща.

— Съгласна съм. Аз съжалявам повече от вас за смъртта му, защото ако беше жив, показанията му биха ме оневинили. Ако някой е режисирал тези убийства — нещо, в което между другото аз не вярвам — то Карл би ви убедил, че аз не съм този човек.

— Интересна мисъл, Джен. Все пак съществува един човек, който може да изясни този въпрос. В момента, в който разбере, че Гласът не е всевластното същество от представите му, когато узнае, че сме те арестували, Дерек Тайлър ще проговори. Дерек е жив и здрав, и мога да ти гарантирам, че ще говори.

Този път в усмивката й се прокрадна жестокост, очите й потъмняха от злорад присмех.

— На ваше място не бих била толкова сигурна в това. Всъщност не бих била сигурна в нищо от казаното дотук.

Ледените пръсти на страха сграбчиха сърцето му. Видя пред себе си Джен Шийлдс, която го беше чакала, облегната на стената в коридора на „Брадфийлд Мур“. Колко дълго го беше чакала там? Дали беше успяла да види Дерек Тайлър? Дали бе имала възможността да активира някакво внушение, заложено отдавна в съзнанието му?

— Какво става, докторе? — осведоми се Джен, видимо наслаждавайки се на изписалото се по лицето му объркване. — Като че ли си припомнихте нещо?

Тони скочи на крака и излезе тичешком в коридора. В същия момент и Карол излезе от стаята, в която наблюдаваше разпита. Срещнаха се в коридора.