Дейвид Морел - Нарушители

— Изпразнете раниците! — нареди Тод. — Натъпчете ги догоре с монети. Напълнете и джобовете си.

— Ами те? — Джей Ди посочи пленниците.

Тод вдигна пистолета.

— Почакай — спря го светкавично Бейлинджър. — Нещо не е наред.

Ледени тръпки полазиха по цялото му тяло. През отворената врата долиташе протяжният вой на вятъра. Гръм отекна през счупения тавански прозорец. Нахлу мирис на дъжд. Той дочу как водните струи трополят по парчетата стъкло и плющят по балкона и перилата.

— Със сигурност нещо не е наред. Бурята вече започна. — Мак изсипа съдържанието на раницата си на пода и се втурна към трезора.

— Нямах предвид това. — Бейлинджър впери поглед в професора, облегнат на дивана.

Светлината на миньорската му лампа бавно се спусна надолу и освети гърдите му. После се търкулна в скута му и блесна между краката, сякаш защитната му каска бе паднала от главата. Но Бейлинджър си спомни, че каската не помръдна от главата на Конклин дори когато стълбището се срина. Беше пристегната здраво с каишка под брадичката му.

С разтреперени нозе той се завлече бавно до професора като се чудеше дали ще успее да стигне до него. „Моля те, Господи, нека да греша!“ — промълви Франк, преди да си наложи да го погледне отблизо. Мирисът на дъжд бе заменен от дъх на кръв. Диванът беше пропит с нея. И професорът бе облян. Защото не само защитната каска лежеше в скута му. А и главата му.

Бейлинджър внезапно усети ужасен вкус в устата си, притисна я с ръка, за да не повърне. Рязко се обърна към Тод, като се давеше.

— Махни жената по-далеч от дивана! Закарай я в другия край на стаята.

— Какви ги приказваш? — Тод надникна зад него и изведнъж изкрещя: — О, господи! — Извърна се рязко и също като Бейлинджър притисна устата си: — Мак, донеси един чаршаф от спалнята!

— Защо?

— Просто направи каквото ти казах!

— Какво има? — попита Джей Ди.

След това видя обляното в кръв и обезглавено тяло на професора върху дивана и се вцепени.

— Това е Рони! — изпищя Аманда.

Шокирани, Вини и Кора се извърнаха.

— Рони е тук! — Очите на Аманда се разшириха от ужас.

— Как е влязъл? — шокира се Тод.

— Ние всички бяхме в коридора. — Бейлинджър отчаяно се бореше със страха. Ръцете и краката му бяха изтръпнали от нарастващата паника. Ужасните спомени от Ирак заплашваха отново да го погълнат. „Не! — каза си той. — Ако се оставиш да те надвият, с теб е свършено. Бездействието ще те убие“. — Ние оставихме вратата отворена. — Някой е влязъл, докато нашето внимание беше насочено към отварянето на трезора.

Отекна гръм. Дъждът заплиска по балкона.

— Рони е! — повтори Аманда.

— Той е стоял отвън в тъмното. Дълго време ни е слушал. — Гласът на Франк звучеше напрегнато.

— Дълго време ли? — Тод се взираше в сумрака зад отворената врата. — Откъде знаеш?

— Преди двайсет минути ви разказах за Ирак, за онзи тип, дето заплашваше да ми отреже главата. А ето че сега намираме професора обезглавен…

Мак изскочи от спалнята, притича до дивана и хвърли един чаршаф върху кървящото тяло. Миньорската лампа в скута на професора светеше бледо през тъканта.

— Вони — с отвращение каза Мак. — Никога не съм предполагал, че е толкова силно…

— Кръвта вони. Осакатените тела вонят — каза Франк.

— Рони! — отново изпищя Аманда, като че ли знаеше само тази дума.

— Той може още да е тук! — Джей Ди огледа внимателно всеки ъгъл с помощта на джобното си фенерче.

— Затвори вратата! — нареди Тод. — Заключи я!

— Да я заключа ли? Нали с лоста счупихме рамката!

— Натрупайте мебели!

Джей Ди взе да бута шкафа за книги към вратата.

— Някой да ми помогне!

Вини се присъедини към него. Бейлинджър се втурна към една тежка маса. Хлипайки, Кора му помогна да я избутат до вратата. Мак сложи едно кресло отгоре.

— Никой няма да проникне оттам! — Мак грабна лоста.

— Ами ако убиецът е все още в стаята? — Джей Ди отново внимателно освети всеки ъгъл. Трепкащият лъч на фенерчето му накара сенките да затанцуват.

— Сигурна съм, че Рони е тук — проплака отново Аманда.

— Проверете спалнята, банята и дрешника! — извика Тод. После изведнъж се обърна и насочи пистолета си към Бейлинджър. — Ти няма да ходиш никъде.

— Точно в момента предпочитам да съм с вас.

Бейлинджър грабна един чук от купчината предмети, изсипани от една раница. Влезе в открития коридор, угаси лампата си, за да се скрие, и застана близо до стълбището, ослушвайки се за нечии стъпки. Но вместо това чуваше ударите на собственото си сърце и гръмотевиците, които отекваха между стените на сградата.