Дейвид Морел - Нарушители

— Боб! — събуди той професора. — Опитай да си спомниш какво пишеше в дневника. Не се ли споменаваше за някакво друго място, където би могъл да е трезорът?

— Всичко това са лъжи! — ядоса се Джей Ди.

— В апартамента на Даната — каза Конклин. — Може би на тавана. В пода. Ох, боли ме!

Бейлинджър огледа внимателно ранения му крак. Не беше протекла кръв през лейкопласта, но кракът изглеждаше страшно подут. „Преди половин час трябваше да сме го качили на линейката“, помисли си той.

— Усещаш ли пулсиране?

— Непрекъснато ме мъчи остра болка.

„Може да е останала някоя тресчица в раната“. Бейлинджър сложи ръка върху челото на професора.

— Тресе го.

— Глупости — каза Тод.

Мак продължаваше да разтрива рамото на Кора.

— Къде е санитарната чанта? — попита Бейлинджър. — Трябва да му дадем още болкоуспокояващи.

— Ние ли? — възкликна Джей Ди. — Нас ни интересува друго…

— Добре, ако успея да намеря трезора, ще му дадете ли болкоуспокояващите?

— Това ми звучи като сделка.

Франк трескаво мислеше.

— Таванът не става. Даната сигурно е искал да има лесен достъп до трезора. Тогава е подът! Вини, донеси лоста. Може да има капак на пода.

Вини не отговори, той гледаше ръката на Мак върху рамото на Кора.

— Вини, лостът! — Бейлинджър избута мебелите настрани, вдигна килима и коленичи. Между дъските нямаше видими пролуки. — Трябва да разчистим стаята, да преместим всички мебели. — Лампата му освети първата стена и дупките, които двамата с Вини бяха направили в нея. Той потръпна от осенилото го прозрение. — Зад тази стена има много празно място. — Насочи светлината на миньорската лампа към най-голямата дупка. — Дяволски много празно място!

Пъхна ръце в дупката и се опита да откърти ръба на мазилката, но тъй като китките му бяха овързани, не успя да го хване.

— Лостът? Къде е…

Вини изведнъж се озова до него и заби лоста в дупката, отчупвайки парче от мазилката.

— Вътре има нещо!

— Трезорът ли? — бързо попита Джей Ди.

Вини откърти още от мазилката.

— Не, не е трезорът! — Бейлинджър хвърли отломките на пода. — Прилича ми на…

— Стълбище! — каза Вини.

— Какво? — Мак заряза Кора.

— Вито стълбище!

Вини продължи да разбива стената, а Бейлинджър изхвърляше отломките от мазилката. Скоро отворът стана достатъчно голям, за да може човек да се промуши през него.

Трясъкът от изстрел накара Франк да потръпне. Един куршум се заби в стената до него.

— Стойте на място! — нареди Тод. — Никой да не влиза там, докато тази дупка не стане достатъчно широка, за да виждаме какво става вътре. Някой от вас може да се изкуши да хукне по тези стълби. Не забравяйте, че държим професора и… как й беше името… Кора.

— Кукличката! — обади се Мак.

— Ще застрелям всеки, който се опита да избяга. Разбрахме ли се? А сега направете голям отвор в тази стена.

Вини започна да удря с лоста, разширявайки дупката. Извивайки ръце, Бейлинджър успяваше да захване парчета от мазилката и да ги отчупи. Оголиха се тънки напречни греди, представляващи рамката, върху която бе прикрепена мазилката. Виждаше се все повече от пространството зад стената.

— По дяволите, тук отзад човек може да си направи купон — каза Тод.

Имаше около два метра празно пространство между всекидневната на Даната и стената на съседната стая. Вдясно, близо до балкона, спираловидно стълбище водеше надолу и нагоре. Беше направено от метал и на Бейлинджър му заприлича на гигантски тирбушон.

— За какво са използвали това чудо! — удиви се Джей Ди.

— Карлайл е построил стълбището, за да се движи тайно зад стените — обясни му Бейлинджър. — Хващам се на бас, че то стига чак до приземния етаж.

— А аз се хващам на бас, че тук има и други стълбища — обади се Вини.

— Смахнатият, дето е построил този хотел, воайор ли е бил? — попита Джей Ди.

— Той живеел чрез другите хора. Трябвало е да ограничава контактите си, страхувал се е от нараняване. Страдал е от хемофилия.

— Какво е това?

— В кръвта на Карлайл не е имало съсирващи вещества. Най-лекото одраскване можело да причини кръвоизлив, който е невъзможно да бъде спрян.

— Значи той се е забавлявал, като е шпионирал гостите на хотела, така ли? — попита Тод.

Лампата на Бейлинджър освети стената от другата страна на тайния коридор. На всеки пет крачки се виждаше нещо като окуляр на микроскоп.

— От другата страна вероятно има миниатюрни дупчици, скрити до някоя картина или под стенна лампа. Лещите от тази страна увеличават образа.