Дейвид Морел - Нарушители

— Можел, е да наблюдава как хората се събличат? — размечта се Мак. — Или как се къпят, как се чукат?

— А също как се карат — каза Франк. — Някой мъж се натрясква и пребива жена си, а тя сяда в топлата вана и се самоубива, като си прерязва вените.

— Или как някое момче използва бейзболна бухалка, за да размаже главата на баща си — обади се Вини. — Всички тези неща са се случили тук. В края на краищата с течение на времето във всяка стая се е разиграло нещо ужасно.

— Такава е била идеята за построяването на хотел „Парагон“ — каза Бейлинджър. — Карлайл е искал да види всички емоции — хубави и лоши, на които са способни човеците. Затова си е вдигнал умален модел на света.

— Да не мислиш, че ми пука за всичко това? — тросна се Тод. — Къде е проклетият трезор?

Бейлинджър погледна стълбището по цялото протежение на открития коридор. Погледът му спря върху една част от стената, успоредна на дългата стена във всекидневната на Даната, където метални капаци закриваха прозорците, някога с изглед към тротоара и плажа.

— Между тези капаци има врата. Къде според вас води тя?

— Към балкон — предположи Вини.

— Или може би към зимна градина — каза Бейлинджър.

— Когато Даната е излизал през тази врата, той е стъпвал върху покрива на стаята под него. Хващам се на бас, че е имало зимна градина там. Сандъчета за цветя, в които са били насадени храсти и дървета. Маса и столове на открито, може би и шезлонг — да поседнеш удобно, да изпиеш едно питие, да наблюдаваш момичетата на плажа… Ето какво бих поискал аз. Но Даната е имал дълга кариера на бияч. Той не е преживял десетилетия, седейки на открито като последния глупак. Хората от съседните стаи биха могли да го видят. Например някой, чийто брат е бил убит от него, е можел да се изкуши да наеме съседната стая и да му пръсне главата, докато той си пие питието и наблюдава момичетата.

— А ти какво би направил на негово място? — попита Тод.

— Бих сложил допълнителни стени покрай двете стени на апартамента си. Пристройки, стигащи чак до края на вътрешния двор и на покрива. Стени, които да пречат на хората в съседните стаи да ме виждат.

— И какво от това, дявол го взел?

— Може би удължената стена от тази страна е широка точно колкото тайния коридор. Вероятно той стига чак до края на покрива. — Бейлинджър огледа внимателно двуметровия участък от стената в края на коридора. На височината на рамото му вляво и вдясно стърчеше по един болт. Без да поиска разрешение, той влезе в коридора и почука по стената. — Бие на кухо. — Отново огледа болтовете. — С тези вързани ръце не мога да ги отвинтя.

— Мини назад — нареди Тод и насочи пистолета към него.

Когато Бейлинджър застана на безопасно разстояние, Джей Ди пристъпи между двете тънки греди и се приближи до крайната стена. Той хвана болтовете с две ръце и ги разклати, но нищо не се получи.

— Неподвижни са.

— Дърпай по-яко. Мисля, че това са дръжки.

Джей Ди ги дръпна с все сила и залитна назад, когато една вътрешна преграда се отмести. Светлината от миньорските лампи и фенерчетата прониза мрака и открои продължението на стълбището.

— А ето го и трезора! — каза Франк.

Трезорът се намираше на десетина крачки по-нататък и заемаше цялата височина и ширина на коридора. Имаше обшивка от черен метал, а вратата му беше от месинг, покрита от зелени петна, вече изгубила блясъка си. Бейлинджър си представи как е лъскала някога. По средата й имаше дръжка и циферблат. В горния й край беше изписано с релефни букви „Коригън Секюрити“ — името на вече несъществуваща компания, както предположи той.

— Трябваше да съборим стената, за да влезем — рече Вини. — А как е прониквал Даната?

Бейлинджър забеляза една ниша вляво. Той застана до мястото, където Джей Ди бе отместил вътрешната преграда, скриваща продължението на коридора. Преградата беше успоредна на стената, обърната към уличния тротоар на плажа. В десния ъгъл до стената имаше шкаф за книги. Франк не бе опитал да го премести, защото не изглеждаше да има нищо зад него.

Сега опита да го избута.

— Вини, ела да ми помогнеш.

Но и двамата не успяха да го помръднат.

— Ще донеса лоста — каза Вини.

— По-внимателно — предупреди ги Джей Ди.

— Почакайте малко.

Бейлинджър успя с доста труд да избута книгите от средната лавица, опипа вътрешната страна на шкафа и намери метално езиче. Щракна го нагоре и натисна шкафа. Той се отвори. Зад него се намираше нишата, която беше видял преди малко.