Дейвид Морел - Нарушители

— Престани да мърдаш! — кресна Бейлинджър. — За бога, стой мирно!

— Ще падна! — изкрещя отчаяно Вини.

В светлината от лампата му се появи някакво тъмно легло с балдахин, което се приплъзна по изкорубения под и се разби някъде в мрака долу.

Под тежестта на мятащото се тяло на Вини, Бейлинджър едва се задържаше пред разширяващата се дупка.

— Боб, дръж ме по-здраво за глезените!

— Опитвам се, но не зависи от мен!

— Легни върху краката ми, по дяволите! Твоята тежест ще ме задържи.

Бейлинджър усети смазващ натиск върху нозете си. Потръпна от болката, но поне вече не се плъзгаше към дупката. Миньорската лампа на професора блесна край него, разкривайки кратера. Виждаше се само главата на Вини.

— Ще те извадя оттам! — окуражи го Франк.

— Божичко, надявам се.

— Престани да се мяташ!

— Преставам! — послушно отвърна Вини, опитвайки се да овладее безумния си страх.

— Брой от сто назад.

— Това пък защо?

— Просто го направи. Съсредоточи се върху числата: сто, деветдесет и девет, деветдесет и осем… Хайде!

Дишайки хрипливо, Вини започна да брои и постепенно успя да успокои тялото си.

— Добре — каза Бейлинджър, усещайки силна болка в ръцете. — Ще те извърна така, че да можеш да гледаш нагоре към мен.

Бейлинджър се надвеси още малко над зейналия кратер и напрегна мускули. Въпреки че в хотела беше студено, по лицето му се стичаше пот.

Изопнатите му мускули потръпваха от напрежение.

— Не ме изпускай! — Гласът на Вини отекна в дупката.

Бейлинджър почувства, че няма да издържи още дълго да стиска раницата.

— Можеш ли да видиш лявата ми ръка?

— Да — отвърна Вини с треперещ глас.

Бейлинджър огледа внимателно как Вини е скръстил здраво ръце на гърдите си, за да задържи раницата си.

— Вдигни дясната си ръка и сграбчи моята лява! Точно над рамото ти е.

— Не мога — простена Вини. — Ще падна.

Бейлинджър полагаше големи усилия, за да не позволи раницата да се изплъзне от ръцете му.

— Тогава да го направим по друг начин. — Не каза „да се опитаме“, защото в този миг всяка негова дума трябваше да звучи като команда. — Продължавай да притискаш дясната си ръка към лявото рамо. Освободи я само колкото да я плъзнеш към шията си. Каишите на раницата ти няма да се изплъзнат от раменете ти.

— Страх ме е — отвърна Вини.

— Направи каквото ти казах. — Ръцете на Бейлинджър вече не издържаха, нозете му изтръпваха от тежестта на тялото на професора. — Внимателно. Плъзни дясната си ръка, както ти наредих!

Най-сетне Вини се подчини.

— Сега обърни тялото си. Продължавай да плъзгаш ръката си, докато сграбчиш моята.

— Аз…

— Направи го!

Бейлинджър усети как тялото на Вини бавно се извърна наляво. Напрежението в ръцете му стана непоносимо.

— Хванах я! — задъхано каза Вини.

— Чудесно се справяш. Вече почти приключихме. Сега аз ще придвижа лявата си ръка нагоре по каиша на раницата. Ще го направя бавно, за да не я изпусна. Добре ли е?

— Добре — потрепери гласът на Вини.

— Така, сега сграбчи китката ми!

Вини продължаваше да се колебае и студени капки пот набраздиха лицето на Бейлинджър. Изведнъж той усети как ръката на Вини се вкопчи в китката му.

— Хванах я!

— Дръж се здраво. Сега трябва да пусна каиша, за да сграбча твоята китка.

— Света Богородице!…

Бейлинджър освободи лявата си ръка от раницата и посегна да улови Вини, чието тяло пропадна по-надолу и той простена. Тогава Франк го хвана, макар че от внезапното движение тялото на Вини се разлюля.

— Не! — изкрещя Вини.

— Готово! — окуражи го Бейлинджър.

Лявата му ръка напълно изтръпна, докато продължаваше да стиска раницата.

Тялото на Вини отново замря.

— Дръж китката ми колкото можеш по-здраво — каза Бейлинджър. — Сега повдигни леко лявата си ръка, само колкото да мога да пъхна дясната си под нея. Трябва да пусна раницата.

— Не го прави! — простена отчаяно Вини.

— Можем да го направим! Броя до три, пускам раницата и хващам лявата ти ръка. Готов ли си? Едно, две…

— Три! — извика Вини и с всички сили сграбчи китката му.

Бейлинджър освободи раницата и го подхвана под мишницата. От усилието Вини се извърна и двамата застанаха лице в лице.

— Боб! — кресна Франк. — Можеш ли да ни изтеглиш?

Професорът се опита, дишайки тежко.

— Не, не и двамата! Нямам достатъчно сила.

— Вини, опитай да се набереш по ръцете ми!

— Не мога…

Бейлинджър трескаво обмисляше ситуацията.

— Добре, ще направим нещо друго — предложи той с пресипнал от напрежението глас. — Аз ще се преобърна надясно, така ще изтегля ръцете ни вляво. Опри лакътя си в ръба на дупката. Ще продължа да се извръщам настрани, докато се измушиш нагоре.