Дейвид Морел - Призрачни светлини

Костиган натисна един бутон. Механизмът под леглото избръмча и повдигна още малко главата му.

— Чувал съм всички видове обяснения, които можете да си представите. Като се започне от кълбовидни мълнии и се стигне до трикове на шегаджии. Ако са шегаджии, то те са много добри. Когато дойдох в града, за да стана началник на полицията, след като баща ми бе убит…

Жестокият спомен го накара да замълчи. После той постепенно насочи отново мислите си към действителността.

— Е, прекарах много нощи там, търсейки хора с електрически фенерчета, фенери или каквито и да е светещи неща. Пътят е доста дълъг, за да е удобен за шеги. Никога не видях коли, паркирани в странични пътища, и не чух никакви шумове, които да не мога да идентифицирам. Щяха да са необходими много хора, за да организират подобна щуротия, и не знам как биха я направили безшумно. Нещо повече — това е трудно да се запази в тайна. След всичките тези години някой в града щеше да е намекнал какво са вършели. А пък и колко шегаджии имат куража да го правят всяка вечер?

— Това, което видях, не бяха електрически фенерчета, фенери или трикове на шегаджии — каза Тори.

— Не, но все пак трябва да има някакво обяснение. Не съм сигурен, че това ще ви хареса, госпожо Пейдж.

— Моля ви, наричайте ме Тори. Какво няма да ми хареса?

— Не смятам, че има нещо магично в тези светлини. От време на време тук идваха изследователи, някои чак от Япония. Те разполагаха всякакъв род уреди и апарати, които анализират светлината и измерват разстоянията, и… Не твърдя, че го разбирам. Най-доброто обяснение, до което можаха да стигнат, бе температурна инверсия.

— Какво?

— Казах ви, че няма да ви хареса. Температурна инверсия. По начина, по който ми го обясниха, ние се намираме на 1524 метра надморска височина. На това надморско равнище, когато слънцето залезе след горещ ден, дневната и нощната температура може да се получи разлика от максимум 10° С. Това причинява инверсия на топлия въздух над студения. При определени условия далечните светлини — от движеща се кола или влак — могат да се стрелкат напред-назад през въздушните слоеве. Светлините се уголемяват. Те се движат нагоре-надолу, наляво-надясно.

— Но защо си сменят цвета?

— Учените не обясниха това.

— Светлините появяват ли се през зимата? — настоя Тори. — Ако е така, тогава няма голяма разлика между дневната и нощната температура. В такъв случай как би могло да има температурна инверсия при студено време?

— Учените и това не обясниха. — Костиган внимателно пипна бинтованата си глава. — Това главоболие… Хариет Уорд.

— Моля? — Изявлението сякаш бе дошло изневиделица. Пейдж се притесни, че шерифът има проблеми с логическото мислене.

— Хариет е човекът, с когото трябва да говорите за светлините. Тя е местният експерт. Има антикварен магазин на една пресечка от градския съвет. Живее в две стаи зад магазина. Предвид всичко станало, съмнявам се, че много от местните жители ще излязат навън тази вечер, макар и да е петък. Вероятно ще я намерите вкъщи.

На табелата имаше надпис със старинен шрифт: „Западнотексаски антики“.

Когато Тори паркира отпред, Дан забеляза на витрината бюфет, люлеещ се стол и кухненска мивка. Рамката около витрината бе боядисана в пастелносиньо, което контрастираше на жълтата витрина на художествената галерия отляво и на зелената на кафенето отдясно.

— Напомня ми на светлините — каза съпругата му.

Двамата погледнаха нагоре по широката улица, водеща към градския съвет, където бяха спрели безброй коли, дори и няколко буса на телевизионни канали. Пейдж изчисли, че пред стълбището стояха около двеста души, които вероятно слушаха изявленията на капитан Медрано на пресконференцията.

— Наетата ми кола още стои паркирана там. Не мога да я взема, докато те не си тръгнат — обясни той на Тори.

Залязващото слънце заливаше улицата с пурпурна светлина.

Един пикап спря до тях. От прозореца до шофьора се показа тийнейджър.

— Тук имало някакви светлини. Пристигаме чак от Лъбок, за да ги видим. Знаете ли къде са?

— Не сме оттук — отговори Дан. — На гости сме.

Друго момче, в средата, каза на шофьора:

— Ед, да попитаме някой друг. Опитай при тълпата ей там.

Когато пикапът отмина, Пейдж почука на дървената каса на вратата и надникна през витрината към сумрачната вътрешност на магазина.

— Може би началникът греши и тя все пак е излязла за вечерта — промърмори той.