Дейвид Морел - Призрачни светлини

— Братът видял ли е светлините? — попита Дан.

— Не, но Мълан твърдял, че те са поразителни. След като се върнал в Остин, започнал да пълни апартамента си с религиозни статуи и картини.

Прозвуча телефонен звън и капитанът млъкна. Звукът идваше от сестринската стая, която бе срещу асансьорите. Пейдж се огледа и забеляза отворени врати по коридора — в някои влизаха сестри, от други излизаха хора в цивилни дрехи.

Медрано посочи към часовника в сестринската стая.

— Наближава седемнадесет часът. Трябва да присъствам на пресконференция в сградата на градския съвет. Най-добре да ви покажа къде е шериф Костиган.

Докато вървяха по коридора, Дан отново погледна жена си, която разтриваше врата си, очевидно притеснена от миризмата и чувството, че е в болница. Той пристъпи към нея, протегна ръка и дискретно хвана нейната, ала тя не реагира.

Капитанът отвори предпоследната врата отляво и се скри от погледа на Пейдж.

— Искаш ли още посетители? — попита той някого.

— Ако са красиви — отговори му дрезгав глас.

— Единият е хубав. Другият би могъл да се обръсне.

Медрано махна на Дан и Тори да влязат в стаята.

Костиган лежеше на легло, чиято горна част бе повдигната, така че му позволяваше да гледа новинарската емисия на телевизор, който бе сложен на поставка на отсрещната стена. Репортерът на екрана бе същият, когото Пейдж бе видял по телевизията в рецепцията на мотела — със смачкан костюм, рошава руса коса, изморено, но красиво лице.

— Всичко друго е по-хубаво от това да гледам как този проклет глупак разпалва страстите на хората — изръмжа недоволно началникът на полицията.

Той натисна копчето на дистанционното и изключи телевизора. Главата му бе бинтована, като марлените тампони правеха едната му страна по-дебела от другата. Лицето му изглеждаше сивкаво и мършаво. Дори мустакът му сивееше.

— Познавате ли тези хора? — попита капитанът.

— Разбира се. — Към лявата ръка на Костиган бе включена система. Кабели, излизащи от монитори за следене на сърдечната дейност и кръвното налягане, се скриваха под деколтето на болничната нощница.

— Радвам се да го чуя — каза Медрано. — Това е част от теста за проверка на паметта. Аз трябва да вървя на пресконференция, но искам тази семейна двойка да съобщи на сестрата, ако започнеш да забравяш нещо. Като например петдесетте долара, които ти дадох назаем миналата седмица.

— Не съм вземал никакви петдесет долара.

— Прав си. Като се замисля, бяха сто.

— Махай се от тук — каза началникът.

След като капитанът се подсмихна доволно и излезе, шерифът ги покани с жест да се приближат.

— Донесохме ви анорака — каза Дан. — Благодаря. Свърши добра работа.

— Задръжте го още. Сега едва ли съм в състояние да го използвам. — Костиган ги изгледа изучаващо. — Той ви нарече „тази семейна двойка“. Това означава ли, че нещата между вас вървят по-добре?

— Сложно е — отговори Пейдж.

— А това не се ли отнася за всичко? Е, поне сте дошли тук заедно.

Тори смени темата.

— Зле ли сте ранен?

— Явно имам корава глава. Куршумът е огънал леко черепната кост. Не я е счупил, но ми е причинил ужасно мозъчно сътресение. — Началникът на полицията потрепна. — И още по-ужасно главоболие. Ако започна да дрънкам глупости, кажете на сестрата.

Въпреки бремето на собствените му грижи Дан леко се усмихна.

— Главата ви бе така обляна с кръв — обади се Тори, — че ви помислих за мъртъв.

— Раните по скалпа ужасно кървят. Госпожо Пейдж, чух, че сте взели пистолета ми и добре сте го използвали. Спасихте живота на много хора. Вие сте забележителна личност.

Тори погледна настрани.

— Извинете. Нямах намерение да ви разстройвам. — Костиган смени темата. — Предполагам, че никой от двама ви няма цигари.

— Опасявам се, че е така — отговори тя, като отново го погледна.

— Добре, че не носите. Така или иначе, няма да ми разрешат да пуша тук.

— Тъкмо сгоден момент да ги откажете — вметна Тори.

— Да, тази рана ми дава оправдание да се навъртам тук колкото се може по-дълго. — Началникът погледна Пейдж. — Стори ми се, че преди да започне стрелбата, видяхте светлините.

Дан можеше да се закълне, че жена му очакваше този въпрос.

— Да, видях ги.

— Впечатлен съм — каза Костиган. — Не всеки успява. Съпругата ви със сигурност ги вижда.

— Да. — Гласът на Тори прозвуча така, сякаш говореше за любовник.

— Но все още не съм сигурен какво точно видях — добави Пейдж. — Какво става тук, началник? Какво представляват те?