Дейвид Морел - Призрачни светлини

— Мамка му — изруга Пейдж.

Той погледна през прозореца. Предишната вечер пътят пред мотела беше почти пуст. Сега по него се нижеше поток от коли, отправили се по посока на наблюдателната платформа.

Даде си сметка, че ключовете от джипа на Тори са още в джоба на джинсите му. Дан изхвърча от рецепцията, качи се в сатурна и изчака пролука в трафика, която му позволи да тръгне в обратната посока — към града. Това платно на пътя бе празно.

Предишната вечер паркингът пред „Риб Палъс“ беше почти пуст, но сега бе претъпкан с автомобили, сред които имаше няколко пикапа. На таблото на много от тях се виждаха талони на агенции за отдаване на коли под наем. Полицейските патрулки се бяха скупчили в единия край.

Пейдж влезе забързано в заведението, където го посрещна шумна глъч. След като разгледа оживените хора по масите и в сепаретата, мярна червената коса на Тори. Тя пиеше кафе на бара. Пред нея имаше празна чиния.

Всички места наоколо бяха заети, ала жена му седеше края на плота, така че можа да отиде и да застане до нея.

Тори погледна към него, но не каза нищо. Не беше сигурен дали тя бе разтревожена заради предишната нощ, или защото отново й досаждаше.

— Добре ли си? — попита я тихо.

— Ключовете за колата ми са в теб.

— Снощи неволно съм ги сложил в джоба на джинсите си. Извинявай. — Той й ги подаде.

— Спеше толкова дълбоко, че не исках да те будя, като бъркам из джобовете ти — каза Тори.

— Всичко щеше да е наред. Нямаше да имам нищо против да ме събудиш. Трябва да…

— Да поговорим… Да, така е. — Тя бръкна в чантата си и сложи пари върху сметката, оставена от сервитьора.

Въздухът бе изпълнен с миризмата на хамбургери и пържени картофки, което му напомни, че за последно е ял по-предната вечер. Ала храната бе последното нещо, което го интересуваше, когато я последва навън.

— Къде е колата ми? — попита Тори, като се озоваха на паркинга.

— Ей там. На втория ред.

Минаха още автомобили по посока на наблюдателната платформа.

Когато жена му седна зад волана, Дан се настани на пасажерската седалка, мислейки, че ще останат на паркинга, докато направи всичко възможно да я накара да му обясни защо го бе напуснала. Тя обаче откри пролука в трафика и се присъедини към колите, отиващи към наблюдателната платформа. Не каза нито дума.

— Моля те — рече той, — помогни ми да разбера.

— Имам рак на гърдата — отговори Тори.

Пейдж внезапно усети студ. Шокиран, той успя само да попита:

— Колко е напреднал?

— Ще ме оперират следващия вторник. В Сан Антонио.

— В Сан Антонио?

— Онколожката ми в Санта Фе назначи операцията. Намерението ми е да остана в дома на майка ми, но не да й го кажа по телефона. Исках да го направя лично.

Дан се почувства зашеметен.

— Защо не ми каза? Откога знаеш?

— Резултатите от биопсията излязоха миналата седмица.

— Направили са ти биопсия? — попита невярващо той. — Нямах представа.

— В кабинета на моята онколожка. Нямаше нужда да ходя в болница — тя ми я направи с подкожна инжекция. Във вторник, когато ти тръгна за летището, лекарката ми се обади да ми каже кога е запланувана операцията.

— И ти просто си опакова багажа и замина? — Пейдж не можеше да се съвземе от своето объркване. — Защо не поговори с мен за това? Знаеш, че ще ти окажа цялата подкрепа, от която се нуждаеш.

Тори караше бавно, задържана от колоната автомобили. След няколко минути отново заговори:

— Лекарката ми смята, че сме открили рака навреме. Мисли, че операцията, съчетана с лъчетерапия, ще се справи с него.

— При сегашните обстоятелства това е най-хубавата новина, която можеш да получиш.

— Не ти казах за рака, защото… — Тори си пое дълбоко дъх. — Защото ми омръзна да се чувствам самотна.

— Самотна? — Дан се усети угнетен. — Не разбирам.

— Живеем в един и същи дом, но не съм сигурна, че живеем заедно. Когато се връщаш от работа и те питам как е минала смяната ти, ти ми изреждаш списък с престъпления, които си разследвал.

— Обикновено така минават смените ми.

— Става дума за начина, по който ми го казваш — студено и безпристрастно, — сякаш това е била смяната на някой друг и ти си отвратен от целия свят.

— Да се справяш с ужасни неща ден след ден оказва такъв ефект.

— Много често след работа ходиш в някой бар да пиеш с други ченгета. С тях говориш ли за престъпленията, които разследваш?

— Това не е като групова терапия или нещо подобно. Просто изпиваме по няколко бири и си разказваме вицове или каквото и да е.