Дейвид Морел - Призрачни светлини

После заключи вратата.

Чувствайки празнота, Пейдж огледа леглата и забеляза, че на нощното шкафче до едното от тях имаше книги. Той легна на другото, застлано с тънко одеяло, и се заслуша в шума на струята от душа. Долови миризмата на пушек, която се излъчваше от дънковата му риза, и усети усилващата се болка на мястото, където бе изритан.

Споменът за горящите ръце на стрелеца, които се протягаха да го прегърнат, го накара да се намръщи.

Когато Тори излезе от банята, бе облечена с боксерките и широката тениска. Подсушената й с хавлията коса бе сресана назад и изглеждаше по-тъмночервена от обикновено, защото бе влажна. Тя отиде до входната врата, угаси лампата и се мушна под завивките на другото легло.

От банята се носеше аромат на сапун и шампоан.

— Лека нощ — каза Дан.

Лежеше в тъмнината и чакаше отговора й.

— Лека нощ — отвърна му накрая тя, но гласът й бе толкова приглушен, че едва я чу.

След като се бе научил да пилотира, сънищата на Пейдж бяха изпълнени с чувството, че лети във въздуха, осен от леко течение, реейки се над гори и поля. Самолетът бе тих като безмоторен делтапланер.

Той кръжеше.

Преобръщаше се.

Плъзгаше се плавно по гладкия като сатен въздух.

Ала сега сънуваше нещо необичайно… Не летеше над гори и поля, а се намираше в пълна тъмнина, увиснал в празното пространство. Падаше, после се издигаше, понасяше се наляво, спираше, след това политаше надясно, сякаш носен от невидими вълни.

Точно по начина, по който бе видял да се движат светлините.

Когато се събуди, се почувства замаян. Бавно отвори очи и зачака тревожните му спомени да го върнат в реалността. Слънчевата светлина се процеждаше през евтините пердета. Погледна към другото легло и видя, че е празно, със струпани в единия край завивки. Веднага седна, давайки си сметка, че още е с вонящите си на пушек джинси и дънкова риза от предната вечер. Дори не си бе събул маратонките.

Тялото отстрани го болеше по-силно.

— Тори?

Вратата на банята бе отворена. Погледна вътре, но тя не беше там.

Забързано излезе навън и с облекчение видя колата на жена си отпред.

Очите го заболяха от ярката слънчева светлина. Погледна часовника си и с учудване установи, че е почти три и петнадесет следобед. Спомни си, че когато връщаше Тори в мотела, беше малко след един през нощта. „Господи, спал съм повече от дванадесет часа!“

„Тори“.

Вцепенен от болката, той притича в следобедната горещина до рецепцията на мотела. Там зад плота стоеше същият върлинест млад служител.

— Да сте виждали жена ми да излиза?

— Преди половин час тръгна надолу по пътя към „Рид Палъс“. — Той изгледа Пейдж леко укоризнено. — Както ми каза шериф Костиган, аз ви резервирах стая за снощи. Можех да я използвам, когато се случи това нещастие. Много хора пристигат в града.

— Ще ви платя, макар да не съм я използвал. Сега я дайте на някой друг.

— Вече го направих, след като изтече времето за напускане. Настаних в нея един репортер.

— Репортер ли?

— Има цял куп такива.

Администраторът посочи към телевизора до машината за безалкохолни напитки в ъгъла на помещението. На екрана красив мъж в смачкан костюм държеше микрофон и гледаше съсредоточено в камерата. Вратовръзката му бе разхлабена и най-горното копче на ризата му бе разкопчано. Русата му коса бе рошава. Имаше сенки под очите, а лицето му бе изопнато от умора.

Зад мъжа се бе събрала тълпа. Полицаи приканваха хората да стоят зад загражденията. Отвъд множеството полицейски коли се виждаше наблюдателната платформа.

— Отдръпнете се! Това все още е местопрестъпление — предупреди един полицай, говорейки достатъчно високо, че да се чуе по микрофона.

Междувременно телевизионният репортер се обърна към зрителите:

— Както виждате от суматохата, събитията се развиват бързо. Тъй като новинарската емисия „Първи на мястото на събитието“ започна да предава на живо последиците от касапницата рано тази сутрин, очите на цялата нация се насочиха към това тихо тексаско градче. Изглежда, мотивът на стрелеца е било религиозното пристрастие към тайнствените ростовски светлини, които са привлекли жертвите тук предната вечер. Свидетели твърдят, че той е крещял: „Вие сте демонски изчадия. Вървете се обратно в ада!“, преди да обърне автомата си тях.

Странните обстоятелства около неговото буйство подтикнаха много хора да започнат по-рано уикенда си и да дойдат тук, за да задоволят любопитството си към необяснимите светлини, които са провокирали лудостта на убиеца. Тези светлини са виждани на това място от незапомнени времена. Тази вечер по време на специалната ни емисия в 21:00 часа ще направя всичко възможно да ви ги покажа и да ви обясня какво представляват те. Преди това, в емисиите ни в 17:00 и 18:00 часа, ще видите съвместните ни пространни репортажи с Шарън Ривера. Случайният свидетел, който е застрелял убиеца, е жена. Полицията не е разкрила нейната самоличност, но аз ще направя всичко възможно да разбера коя е тя и да бъда първият, който ще разговаря с нея. За вас предаде Брент Лофт. Ще се видим отново в…