Дейвид Морел - Призрачни светлини

— Каква е тази радиостанция? Никога не съм чувал нещо подобно. От интернет ли е? Как да си сваля тази музика?

— Ако се опиташ да я запишеш, някой ще те застреля — каза му Гордън.

По лицето на Тагард се изписа изненада.

— Не се шегувам — продължи плешивият.

Халоуей почти не обръщаше внимание на разговора им. Той усещаше как музиката се носи наоколо, как го изпълва и става част от него. Въздушната възглавница, върху която се рееше, стана още по-мека. В същото време главоболието, причинено от непрестанните вибрации, с което се бореше, най-накрая изскочи от дупката, в която беше успял да го затвори, като гной от пъпка.

Болката беше прекрасна.

Командването за военно разузнаване и сигурност на Съединените щати, известно като INSCOM, е едно от малкото ведомства на американската армия, което същевременно е ведомство и на цивилна организация. Такава беше Агенцията за национална сигурност — най-голямата служба за електронно разузнаване. Въпреки че INSCOM има няколко бази, тази, която се числи към АНС, се намира във Форт Мийд, Мериленд, където е щабът на АНС.

От прозореца на кабинета на полковник Уорън Рейли се откриваше гледка на цяла миля разстояние, чак до щаба на Агенцията за национална сигурност — комплекс от високи сгради, чиито покриви бяха окичени с гроздове от телевизионни и микровълнови антени. Над групата се извисяваха две масивни черни здания. През деня блестящите им черни прозорци отразяваха петте хиляди коли, спрени на заобикалящите ги паркинги.

Рейли си помисли, че отражението е удобно. Служителите на АНС можеха да виждат какво става навън, но никой не можеше да зърне тях. А секретната същност на агенцията беше представена по друг начин — въпреки че отвън сградите изглеждаха огромни, по-голямата им част беше скрита под земята.

Собственият му кабинет се намираше в триетажна сграда, проектирана така, че да изглежда обикновена и невзрачна. На металната табела до входа пишеше „Съоръжения за развитие на енергията на слънцето и вятъра“, което караше хората да мислят, че вътре се опитват да намерят евтини, възстановими източници на енергия за правителството и армията. В действителност табелата беше една от шегите на Рейли. Идеята, че правителството и военните проявяват интерес към по-евтини или екологични ресурси, беше смехотворна. За него буквите С, Р, Е и О идваха от „Стратегия за разработка на експериментални оръжия“ 5 5 На английски вятър (wind) и оръжие (weapon) започват с една и съща буква. — Б.пр. .

Много от проектите, по които се работеше в сградата, нямаха почти нищо общо със задачата на Агенцията за национална сигурност да събира разузнавателна информация по електронен път. Ала някои от тях — като усилията да се създадат смъртоносни лъчи от микровълновите лъчи, които пренасят съобщенията на мобилните телефони, — бяха усъвършенствани варианти на средствата на АНС. Такива бяха и експериментите с направата на комуникационни сателити, способни да изстрелват лазерни лъчи към вражески позиции.

Ако питаха Рейли, нищо не можеше да се сравни с усещането да държиш в ръце огнестрелно оръжие. На второто от петте подземни нива на зданието имаше обширно стрелбище, част от което представляваше така наречената „тренировъчна къща“, проектирана да изглежда като лабиринт от коридори и стаи в обикновен жилищен блок или административна сграда.

Във всеки коридор и във всяка стая се криеха потенциални заплахи. Навсякъде неочаквано изскачаха мишени в естествени размери, а стрелецът трябваше да ги идентифицира и да елиминира въоръжените противници, без да нарани невинните очевидци. Целта беше всичко това да се направи за възможно най-кратко време, обикновено не повече от три минути.

През този четвъртък в началото на юни, в 9 часа вечерта, Рейли се готвеше да подобри личния си рекорд.

— С ваше разрешение, полковник.

— Вършете си работата, сержант Локхарт.

— Тъй вярно, сър.

Локхарт, як като бик мъж, разтърси силно Рейли, после го завъртя.

— Можете и по-добре от това, сержант!

— Тъй вярно, сър!

Сержантът разтърси Рейли толкова здраво, че зъбите на полковника изтракаха. После го завъртя с такава сила, че на Рейли му се стори, че е попаднал в центрофуга. За момент се запита дали сержантът не е прекалено ентусиазиран от работата си.

Внезапно Локхарт го пусна, мушна в ръцете му една карабина Д4 и го блъсна в тренировъчната къща.

Сержантът наистина си бе свършил добре работата. Рейли се чувстваше толкова дезориентиран, та му се струваше, че подът се вълнува, а стените се накланят. Сърцето му туптеше учестено, а зрението му бе разфокусирано.