Джон Конъли: Жътварите

В същия миг иззвъня джиесемът. Дисплеят остана празен, появи се само индикация, че номерът не е регистриран.

— Симиън? — прозвуча мъжки глас.

— Кой се обажда?

— Мисля, че ще се досетиш — каза гласът и Симиън позна… Луис.

— Вие бяхте, нали? Тъкмо си мислех…

— Ние, да. Само че не те видях да скачаш да го спасяваш.

Симиън се сепна. Погледът му веднага се плъзна по високите съседни сгради, видими през единствения прозорец.

— Беше невъзможно. Но ми плащаше да го охранявам…

— Вярно, ама не и да умираш за него. Направил си каквото си могъл. Не можеш да го опазиш от него самия, нали?

— Не ме будалкай така елементарно. Ще ви намеря и ще си платите. Няма да жертвам репутацията си заради вас.

— Че ти си бодигард, а не мома за женене. Защо ще страда репутацията ти? Но тръгнеш ли подир мен, със сигурност ще пострада здравето ти. Предлагам да забравиш. На бас се ловя, че не знаеше истината за отношенията Хойл-Лийхейгън. Направи си домашното, Симиън, провери фактите. Не си мръсник като тях. Или може би се лъжа?

Симиън замълча.

— Добре, ще забравим — рече той след малко.

— Но няма да останеш в града. Нито в страната. Сигурен съм, че човек с твоите възможности ще си намери отлично платена служба някъде по-надалеч оттук. Истинският боец винаги намира своята война.

— И ако не се съглася?

— Бъди сигурен, че пътищата ни пак ще се кръстосат. Един човек ми каза веднъж да не оставям живи свидетели. Никога. Не ми се иска да те виждам в тази роля.

Симиън прекъсна разговора. Остави телефона и личния пропуск на масичката в залата и напусна пентхауса. Слезе с асансьора във фоайето и излезе навън, без да се обръща. Вървеше бързо, но спокойно, като на разходка. Хвърляше коси погледи към високите небостъргачи, забили чела в небето. Прозорците отразяваха късното есенно слънце и белите облаци в небосвода. И за секунда не се усъмни, че е извадил късмет. Беше жив. За миг изпита срам, че всъщност бягаше. Спря се в опит поне донякъде да запази достойнство. Вдигна глава и очите му бързо обходиха сградите наоколо, прозорец по прозорец. След няколко минути кимна — и на себе си, и на онзи, който със сигурност го гледаше някъде оттам.

Луис, поръчковият убиец .

Луис Пламтящия .

Последният от Жътварите .

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6376

Издание:

Джон Конъли. Жътварите

ИК „Прозорец“, София, 2009

Редактор: Марта Владова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-650-6

Персонаж метафора от сцена на жесток линч в Американския юг в „Белият път“ на Джон Конъли. — Бел.прев.

Древноиндийска епическа поема на санскритски. — Бел.прев.

В Апалачите. — Бел.прев.

В юдейската митология един от архангелите, понякога сочен като Ангел на смъртта, принц на Огъня и Мълнията. — Бел.прев.

Границата между Пенсилвания и Мериленд, смятана за разделна между Американския север и юг. — Бел.прев.

Букв. „Инвестиции последна надежда“. — Бел.прев.

Сенаторът, известен с „Лова на вещици“ през 50-те години и инициатор на комисията за разследване на антиамериканска дейност. — Бел.прев.

Игра на думи с името Блис (Bliss) — на английски буквално блаженство. — Бел.прев.

Джон Милтън (1608–1674 г.), английски поет класик, автор на едноименната епическа поема. — Бел.прев.

Популярен американски певец и актьор (1886–1950), в шоутата си често гримиран като чернокож. — Бел.прев.

Alderman (англ.) — член на градски съвет. — Бел.прев.

Един от най-известните затвори в САЩ. — Бел.прев.

Превод Валери Петров.

1 фут = 30,48 см. — Бел.прев.

Поп-рок певица от 50-те години. — Бел.прев.