Джон Конъли: Жътварите

— Възпитани човечета са това, японците — подхвърли Аристийд, който бе постъпил на работа при Хойл почти едновременно със Симиън.

— Аха — уклончиво отвърна Симиън.

— Помня какво казваше баща ми навремето — продължи Аристийд. — Че след случилото се в Пърл Харбър на японците не бива да им се вярва, ама хич. Но тези ми се сториха читави.

Симиън премълча. Такъв беше, избягваше да коментира било раса, било вяра, мненията пазеше за себе си.

Името на собственичката на фирмата за поддръжка на плувни басейни бе Ив Филдър. Беше я наследила от баща си, а сетне я преустрои, модернизира и разшири сферата й на дейност. Така постепенно я превърна в уважавана и търсена фирма, която обслужваше само извънредно богати клиенти и престижни частни клубове.

В момента затваряше телефона и с тревога се питаше какво ли ще й донесе бъдещето. Срещу нея седеше нисък мъж със ски маска и ръкавици. Още в началото й се стори, че е бял. Другият, висок и, изглежда, чернокож, също с маска и ръкавици, се бе опрял на кухненската маса и не мърдаше оттам. Преди това бе настроил сателитното й радио на станция, която предаваше само кънтри и уестърн. Музика, която Ив Филдър просто ненавиждаше. Ами да, имаше някакъв садизъм в тези двамата, чиято заложничка беше тя на практика. Защо ли се разведе? Остана сама и уязвима. За да й се случи ето това например!

— Сега доволни ли сте? — запита тя ниския.

— Може и така да се каже — кимна той. — Човек все се надява на най-доброто в този живот.

— Какво ще правим оттук нататък?

Онзи погледна часовника.

— Ще чакаме.

— Колко време?

— Колкото е нужно. Тогава си тръгваме.

— А господин Хойл?

— О, басейнът му ще бъде идеално почистен.

Филдър въздъхна.

— Имам чувството, че бизнесът ми ще пострада много сериозно — изтърси тя.

— Вероятно.

Филдър въздъхна още по-силно.

— Може ли поне да спрем тази селяндурска музика?

— Едва ли, но няма да седим още дълго.

— Ама ужасно е гадна.

— Зная — рече той и гласът му беше напълно искрен. — Но за утешение ще ви кажа следното: вие ще я слушате още най-много час и нещо. А пък аз я търпя цял живот. Все едно доживотна присъда…

Хойл работи в кабинета си до 09,00 часа. Беше ранобудник и обичаше да започва деня с малко работа, последвана от гимнастика и упражнения. Поигра на уредите в гимнастическия салон близо час, изпоти се на пътечката и реши да поплува. Съблече се по плувки и влезе в помещението с басейна.

Сложи очилата, застана на ръба му откъм дълбоката част, пое въздух. Скочи като професионален плувец, без да разпръсне и капка вода. Гмурна се до дъното, обърна се обратно и продължи.

Не знаеше, че по време на снощната проверка специалистите от поддръжката бяха пренастроили дозиращия механизъм, увеличавайки киселинността на водата, и бяха добавили натриев цианид към хлориращата система. Едновременно с активирането на вътрешното осветление и заключването на вратата циановият разтвор бе постъпил в променената по киселинност вода и в резултат на химическата реакция се бе отделил циановодород.

А помещението с басейна се бе превърнало в истинска газова камера.

Отначало Хойл почувства лек световъртеж, изневеряваше му и чувството за посока. Не изминал и две дължини, удари глава в страничната стена на басейна. Дишането му се затрудни, пулсът отслабна въпреки всички напъни да поеме въздух. Очите го засърбяха, сетне се появи силно парене. В устата му загорча, започна гадене и той повърна. Първо го заболяха устните, сетне и цялото тяло. Опита да ритне с краката, да се насочи към страничната стълба, но нямаше сили да ги помръдне. Отвори уста да извика за помощ, но водата нахлу в нея. Пламнаха и езикът, и гърлото му. Изпадна в луда паника. Вече не можеше да се държи на повърхността. Започна да потъва. В същия миг му се стори, че чува викове, но не видя нищо, защото вече беше и ослепял. Водата продължи да нахлува в устата му. Сега пламнаха и вътрешностите му, започна да се дави.

Умря за по-малко от две минути.

В мига, когато Симиън усети какво става, вече беше много късно. Нямаше как да спаси работодателя си. Успя да преодолее заключващата система, но щом усети въздуха в помещението, бе принуден тутакси да затвори вратата. Нареди евакуирането на пентхауса като допълнителна мярка за сигурност, включи всички вентилационни системи и се върна там сам. Застана пред прозрачната стена, загледан в изплавалия на повърхността труп на Хойл, дълбоко замислен.