Кристофър Райх - Правилата на измамата

Заглавието на статията гласеше: „Взрив уби полицейски следовател“. Отнасяше се до експлозия, отнела живота на седемнайсет души, сред които изтъкнат полицейски служител, оглавяващ разследването около убийството на бившия ливански министър-председател. Следователят страдал от бъбречна недостатъчност и в момента на експлозията се намирал в болницата за седмичната си диализа. Според един от полицаите, участващи в разследването на атентата, бомбата е била скрита под настилката на пода по време на ремонт в болницата няколко месеца по-рано. По приблизителни сметки детонацията е била еквивалентна на около петдесет килограма TNT.

В статията се казваше още, че никой не е поел отговорност за атентата и че полицията проверява сведения относно сирийски агенти, забелязани в болницата малко преди взрива.

Фон Даникен отмести поглед от монитора. Бомба, поставена под настилката по време на ремонт три месеца преди атентата. Петдесет килограма TNT. Полазиха го тръпки. Нападение с толкова мащабна подготовка изискваше екип от десетки хора. Строители, предприемачи, служебни лица, подписали разрешителни, някой от лекарския кабинет, който е имал достъп до часовете за преглед на жертвите. Като полицейски служител беше впечатлен, ала като човешко същество изпита ужас.

Преди Бейрут — Дарфур…

Самолет С-141 на Обединените нации, превозващ вождове на мюсюлманското племе джанджауид и местни суданци на път за Хартум на спонсорирана от правителството дискусия за прекратяване на огъня, избухва във въздуха. Няма оцелели. Открити са улики, че в един от двигателите е имало бомба. Всяка от страните твърди, че другата е отговорна за трагедията. Гражданската война се разпалва.

Преди Дарфур — Косово…

Втора страница на „Нешънъл Газет“:

„Експлозия отне живота на генерал в оставка Владимир Дракич, по-известен като Драко, и на други двайсет и осем души. По същото време петдесет и пет годишният Дракич е присъствал на тайна среща на незаконното дясно крило на Отечествената партия, на което е считан за лидер. Обект на международно преследване през последните десет години, Дракич е бил издирван от Върховната комисия за военни престъпления към Обединените нации във връзка с избиването на две хиляди мъже, жени и деца в Сребреница през ноември 1996 година. Според уликите, причина за взрива е спукан главен газопровод. Полицията разследва версии за намеса на съперническа албанска организация. Двама души са били арестувани“.

Трите атаки носеха сходни отличителни белези. Всичките бяха насочени срещу високопоставена, добре охранявана личност. И трите бяха резултат на дългосрочна, прецизна подготовка и изключително добро разузнаване.

И при трите намерените доказателства сочеха като вероятен извършител трето лице.

Но това, което окончателно убеди Фон Даникен в намесата на Рансъм, беше синхронизирането на атентатите. Бомбената атака в Бейрут се беше случила четири дни преди заминаването на Рансъм от Ливан за Йордания. Свалянето на суданския самолет — два дни преди Рансъм да напусне страната. Атаката в Косово — ден преди Рансъм да се завърне в Женева.

Ала все още не можеше да проумее кой имаше най-голям интерес от атентатите. Cui bono? Кой печелеше? Определящ фактор бяха критериите на разследващите органи, ала това не ставаше ясно от вестникарските статии.

Фон Даникен стана от компютъра и разтри слепоочията си.

В главата му отекваха думите на жената от „Лекари без граници“:

Имаме вакантно място за нова мисия в Лахор, на което спешно трябва да назначим някого. Надявам се да го убедя да замине тази неделя.

На обаждането за нарушител от улица „Валдхое“ 30 се отзова дежурен екип от двама души. Полицаите натиснаха звънеца на входа и малко след това влязоха в сградата. Бяха сериозно обезпокоени. Криминалната статистика нареждаше тази улица и района около нея сред най-безопасните в града. За последните три месеца в този квартал бяха станали само две кражби. Нито един сигнал за въоръжен грабеж, изнасилване или убийство през цялата минала година.

— Той е вътре — каза разтревожената съседка, след като въведе полицаите в апартамента си. — Откакто ви се обадих, наблюдавам площадката непрекъснато. Още е тук.

— А защо смятате, че е крадец?

— Не съм казала, че е крадец, съобщих ви за нарушител. Няма работа в сградата. Първо обясни, че чака Ева Крюгер. Искаше да влезе във входа. Има кървяща рана ето тук… — тя посочи към шията си. — Казах му, че не го познавам и предпочитам да чака отвън, въпреки роднинската им връзка. Минута по-късно го видях на площадката на етажа. Имаше ключ за апартамента й. Видях го да влиза.